РАЗМИСЛИ НА ЕДНА КОКОШКА И/ИЛИ ОЩЕ НЕЩО

   Много обичам многоточията... Придават ми важност. Т.е. аз съм дълбока, мисля за важни неща. Какво разбирате вие, обикновените? Аз виждам зад точките, скритата същност. Колко много знам!!! И се отегчавам от обикновените неща. Кои са обикновените неща ли?...

   Денят ми е обикновен - работа, ядене, ядене, работа... От време на време внимание за останалите...

   Нов ден... Пак ядене, работа... Днес решавам да измътя нещо... Само дето съм толкова необикновено обикновена, че ги мътя едни... Обикновени. Пфууу...

   И така, мътя си аз... Т.е. мисля, или по-точно се чудя - как се обича? При нас кокошките уж е лесно. Важно е петела да е задоволен. После ни прави щастливи. Та произтичащо от това неизменно е как да задоволим петела? Веднага ще ви кажа - тук си трябва техника. Ако не можете да си въртите езика както трябва, веднага си измислете нови занимания. Ако пък сте от тия дето нямат задръжки и успеете да му извъртите една яка с...ка, оххх, даже не ми се мисли колко ще сте щастливи след това...

   И тъй като аз съм от тия без техниката, реших да погледам малко образователни филмчета. Гледам аз и повтарям (да поясня, че се упражнявах на една празна бутилка от минерална вода) и си викам еххх, тая вечер ще му скъсам шортите. Та да си дойдем на думата. Отиваме с него на културно-социално-разтоварващо мероприятие, всичко е идеално, после той има да свърши нещо и аз нали искам да му е хубаво, отивам с него, всичко е перфектно. Само че изведнъж мен ме заболява главааа (нали съм от обикновените) и ощастливяването и яката с...ка отиват по дяволите. Както следва по подразбиране, на него му става криво. Е, аз "не го харесвам", подсъзнателно усещам това и веднага ме заболява глава... Изчаквам 5-10 минути и си мисля (както обикновено, а не го казвам) трябва да има яка с...ка, пък и на мен вече ми се иска... Майната и на главата, тя да си боли... Прегръщам, галя, целувам... Той се цупи... И аз нали съм кокошка започвам да рева. В крайна сметка той не ми обръща внимание... Още 5-10 мин... Майната му на настроението ми, аз го обичам, не мога да понеса да ми обръща гръб... Хайде пак с ръката действам... Нежно, защото го обичам... И пак никакво внимание... Просветва ми и си викам "Сега ми го връща, да видя как е, като те боли глава"... Само дето не е същото и не е честно, защото това вече е съзнателно... И... си мисля - точно сега е момента за яката с...ка... Включвам си филма в главата де, каквото съм запомнила и свиря... Пак никакво внимание... Поревах си още малко (все пак съм обикновена кокошка) и, ето ти изненада - той си го връща - ощастливяването... Йеее, аз съм щастлива... Даже и по-навътре в мен отива... Само да не болеше пустата ми глава... Ако можех да я махна, ама нейсе... В един момент вече не издържах и викам: "Немога повече". Знам, че не трябва, но боли пущината... (затуй е хубаво, дето на кокошките първо им режат главите). И си мисля: "Сега да ме прегърне, друго не ми трябва" (и аз съм една кокошка). На сутринта се ощастливяваме, ама не съвсем... Аз съм щастлива, той не е... И мълчи, и отива да си изкара нещастието в тоалетната... Нали е важен петел... Решавам да не обръщам внимание и казвам "Довиждане!"... Маха с ръка... И мълчи... По-късно му е просветнало и обяснява, че не е щастлив, давал ми една седмица и ощастливяването не било най-важно...

   Е, кажете ми сега как се обича? Аз обичам ли го? А той мене? За една седмица как се обича?...

   Много обичам многоточията... Придават ми важност...