Коледа е. За пореден път. Празнично настроение витае във въздуха, децата чакат подаръци, а възрастните търчат по магазините и харчат като за последно. В този прекрасен ден аз съм на работа и работя над себе си, защото няма върху какво друго - Коледа е семеен празник и хората си стоят по домовете, а не ходят да спят по хотели... Обичам ги тези смени по Коледа - цял ден тишина, спокойствие, никой не ме занимава с глупости, колегите си тръгват рано и аз оставам сам в хотела през почти цялата смяна. Някои навярно биха пукнали от скука на мое място, но на мен си ми харесва.
Именно в такива дни имам време да остана сам със себе си и да бъда себе си. Не че през останалото време не съм себе си, но постоянната ангажираност и контакти малко или много налагат една фалшива маска, която след продължителна употреба е много трудно да бъде свалена. Имам най-различни приятели - и по-простовати, и по-умни, и по-весели, и по-тъжни. Не ги избирам по тези им качества, а по един-единствен критерий - добротата, която носят в себе си. С всеки от тях обаче аз играя различна роля - не може винаги да бъдеш еднакъв, в крайна сметка човекът не е нещо фиксирано, той е процес, и като такъв, се изменя непрекъснато. Не съм съгласен с поговорката "С каквито се събереш, такъв ставаш". По-скоро верният вариант е "С каквито се събереш, с такива си се събрал". :)  През живота си съм се събирал с много различни хора, но не съм станал като тях. Аз съм си аз. Но именно такива самотни и спокойни дни като днешния ми позволяват отново да открия кой всъщност съм аз. Стоя в тишината, чета книжка на компютъра и се старая да не мисля за нищо - нито за проблемите, нито за бъдещите ми планове, нито за обърканите ми емоции. По някое време изоставям и книгата и просто седя безмълвно, позволявайки на тишината да изпълни цялото ми същество, прогонвайки всичко друго от него. Имам нужда от такива периоди, за да дам почивка на преуморения си от мисли мозък и за да презаредя батериите. Просто да бъда тук и сега, а не някъде другаде в миналото или бъдещето. Това е една възможност да се вгледам навътре в себе си и да видя каква е моята истинска същност, а не това, което си мисля, че съм. Изследвам упорито, хващам всяко едно нещо и го преценявам критично - това ли съм аз? Установих, че "аз" не съм тялото си, защото то се променя постоянно, установих, че не съм чувствата и емоциите си, тъй като те се менят като пролетна буря. Установих, че не съм навиците и предразсъдъците си, тъй като това са неща, които са ми втълпени постепенно, а не са част от моята природа. Спускайки се все по-надълбоко, открих, че всъщност ако изобщо има нещо, което съм, то това е един вакуум. Вакуум, съставен от равни пропорции спокойствие, тишина и любов. Вярвам, че тези съставки са в основата на всеки един от нас, но увлечени във всекидневната "борба за оцеляване", много често забравяме за истинската си същност, а тя е да бъдем добри.
Гледам коледната украса - гирляндите, окачени по стените, леко се полюшват, а елхата сияе със своите многоцветни лампички. При много хора добротата е като тези гирлянди - изваждат я на показ веднъж годишно, по Коледа, след което отново я заключват в дълбоките ракли на съзнанието си, тръгвайки на лов за "щастие" - което според тях се състои в многото пари, власт и удоволствия.
Размишленията ми прекъсва голям сребрист джип, който спира пред вратата и от него се измъква типична нашенска мутра, помъкнал със себе си нацупена девойка, въобразяваща си, че е хванала Господ за шлифера. Естествено, говорят ми на "ти", липсата на обща култура е видна от километри, а акцентът им би засрамил дори и каруцар от най-забитите балкански махали. Обслужих ги, заминаха си, като на моето пожелание за весели празници отвърнаха с неопределено изсумтяване. За малко да се ядосам, но пък като си помислих, то това тяхното живот ли е? По-скоро би трябвало да им съчувствам. В същината си и те са еднакви, но постепенно са изгубили връзката с Добротата в себе си. Мислено им пожелах да я намерят отново.
Пожелавам същото на всички - бъдете добри! Не само по празниците, а постоянно. Преоткривайте себе си ден след ден и ще стигнете до единственото възможно заключение - всичко е любов!

24.12.2006