Коледа е. За пореден път. Празнично настроение витае във въздуха, децата чакат подаръци, а възрастните търчат по магазините и харчат като за последно. В този прекрасен ден аз съм на работа и работя над себе си, защото няма върху какво друго - Коледа е семеен празник и хората си стоят по домовете, а не ходят да спят по хотели... Обичам ги тези смени по Коледа - цял ден тишина, спокойствие, никой не ме занимава с глупости, колегите си тръгват рано и аз оставам сам в хотела през почти цялата смяна. Някои навярно биха пукнали от скука на мое място, но на мен си ми харесва.
Именно в такива дни имам време да остана сам със себе си и да бъда себе си. Не че през останалото време не съм себе си, но постоянната ангажираност и контакти малко или много налагат една фалшива маска, която след продължителна употреба е много трудно да бъде свалена. Имам най-различни приятели - и по-простовати, и по-умни, и по-весели, и по-тъжни. Не ги избирам по тези им качества, а по един-единствен критерий - доброта ...