WhiteHart
85 резултата
Изгубих се. Във тази долина
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг, ...
не беше невъзможно да изчезна.
Пресякох мост от слънчева дъга.
Под него дебнеше безмълвна вечност.
И птиците, летящи в полукръг, ...
775
1
6
Откъснат лист през есента...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад ...
И нито капка състрадание
към таз повяхнала гора.
А мимолетното желание
със своя вечен листопад ...
903
6
Безцелен ден и ведра тишина.
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.
Планински хлад под нощното небе. ...
Стоя спокойно в центъра на всичко.
В минутката – събрана вечността…
А смисълът – във песента на птичка.
Планински хлад под нощното небе. ...
1198
15
Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...
855
7
В дванайсет тъгата си легна да спи.
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...
Прегърна я нежно и тихо нощта.
Събуди се в девет, отвори очи.
Тъгата все още си беше тъга.
Закуска, цигара и чаша кафе, ...
4256
2
27
Щом стъпя върху голата земя,
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
жалкият ми егоизъм се стопява.
Превръщам се в прозрачна светлина,
пронизваща вселенската забрава.
Очите ми са стъклени врати, ...
848
7
Защо ли все летим към светлината,
когато вътре в нас блестят слънца.
И търсим скрити мисли в тишината.
Потънали в предишното “сега”…
Навярно след години ще научим, ...
когато вътре в нас блестят слънца.
И търсим скрити мисли в тишината.
Потънали в предишното “сега”…
Навярно след години ще научим, ...
1004
7
826
4
868
1
Във малка ферма сред полето
живееше петел наперен
и сутрин, гледайки небето,
безкрайно беше той уверен:
"Аз всяка сутрин кукуригам, ...
живееше петел наперен
и сутрин, гледайки небето,
безкрайно беше той уверен:
"Аз всяка сутрин кукуригам, ...
2049
7
Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.
Случва се често. Събарям стени. ...
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.
Случва се често. Събарям стени. ...
1087
18
В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат, ...
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат, ...
866
9
Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена. ...
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.
Всички понятия бягат от спомена. ...
944
12
801
9
Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
1062
12
Отворих си очите ранобудно.
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)
Оставих си мечтите нависоко. ...
(Дори да знаех, нямаше да спра.)
Пробуждането винаги е трудно.
(Особено с усмивка на уста.)
Оставих си мечтите нависоко. ...
905
11
Сняг заваля... И вятър излезе.
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки. ...
Лятото гасне във мойте очи.
Слънцето жарко тъй бързо залезе.
Остави след себе си смях и мечти.
Губя се в делници. Сменям посоки. ...
1361
17
Мрежа от думи изплетох за смисъла,
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...
търсих напразно. Фалшиви следи...
Чаках те дълго. Ти беше написала,
че животът е сън, но реално боли.
В самотните нощи четях философи. ...
2043
22
772
5
"Развива се, развърта се спиралата,
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря. ...
соколът вече губи соколаря"
У. Йейтс
Развива се, развърта се спиралата.
Соколът вече губи соколаря. ...
1025
13
835
7
Протегнах си ръката към звездите.
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки, ...
Опарих се от сутрешния мрак.
Тревичка малка боднах във косите.
Опитах да забравя всичко. И все пак...
Пребродих днес планинските пътеки, ...
1714
1
15
Събудих се от гръм. Валеше дъжд.
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.
Видяхме се за час. И после - самота. ...
Небето беше облачно и посивяло.
Как искам да се будя с теб. Поне веднъж...
Да ме целунеш и да оцветиш деня ми в бяло.
Видяхме се за час. И после - самота. ...
1902
21
Захапа ме... Жестоко и неумолимо.
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.
Преследва ме... Докосва ме с мълчание, ...
Нападна от засада, без преструвки.
Зад мен вървеше дълго... Цяла зима.
Понякога изчезваше. Тя бяга от целувки.
Преследва ме... Докосва ме с мълчание, ...
972
15
Спокойствие... Потъвам във момента
и все ми е едно за утрешния ден.
Събирам само мънички фрагменти...
Целувка и докосване. От теб за мен.
Складирам ги на сигурно - в сърцето, ...
и все ми е едно за утрешния ден.
Събирам само мънички фрагменти...
Целувка и докосване. От теб за мен.
Складирам ги на сигурно - в сърцето, ...
918
9
Тя дойде, а после си замина...
Процедурата е винаги една и съща.
Случваше се есента, и цяла зима.
Знам, че пак при мен ще се завръща...
Тя дойде... Със слънце във очите. ...
Процедурата е винаги една и съща.
Случваше се есента, и цяла зима.
Знам, че пак при мен ще се завръща...
Тя дойде... Със слънце във очите. ...
988
7
Малка стая в град отдалечен.
Тиха вечер, споделена нежност.
Палещи целувки в гаснещ ден...
Бягащи минути. Безметежност...
Гледам в здрача твоето лице. ...
Тиха вечер, споделена нежност.
Палещи целувки в гаснещ ден...
Бягащи минути. Безметежност...
Гледам в здрача твоето лице. ...
891
3
971
2
Спусни се с мен в индиговите нощи.
Там залезни слънца угасват в здрача.
И водопади от звезди, които светят още,
поставят нерешени диамантени задачи.
Ела в мечтите ми, там приказни комети ...
Там залезни слънца угасват в здрача.
И водопади от звезди, които светят още,
поставят нерешени диамантени задачи.
Ела в мечтите ми, там приказни комети ...
1119
1
12
Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите ...
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите ...
2620
1
21
825
3
Пътечка малка в старата гора,
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг, ...
забравена и пуста от години.
Тук няма радост, няма и тъга.
А само тишина. И бяла зима.
Вървя след нея в падащия сняг, ...
1293
8
Ноемврийски ден, валят листата.
Хладен вятър, неизбежна зима.
Не усещам нищо. Само топлината
от това, че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно, като пламък. ...
Хладен вятър, неизбежна зима.
Не усещам нищо. Само топлината
от това, че си до мен и че те има.
Появи се ти внезапно, като пламък. ...
805
2
Блестяща тишина.
Безмълвие и неподвижност.
Забравени думи.
Изоставени желания
и знаещо незнание. ...
Безмълвие и неподвижност.
Забравени думи.
Изоставени желания
и знаещо незнание. ...
896
7
От месец софиянец станах вече
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт, ...
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт, ...
952
6
Октомврийски хлад.
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.
851
1
804
3
Отмина лятото; Закапаха листата
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.
Започнах отначало; Първа стъпка... ...
и оцветиха всичко в топли цветове.
Промяната настъпи; Вглеждам се в лицата.
Откривам там безкрайно много светове.
Започнах отначало; Първа стъпка... ...
763
5
Изгубени са мислите, оставени
навън,на произвола на съдбата.
Мечти ефирни, в хаоса измамени
потропват вечер тихо на вратата.
В делата всекидневни сме си същите, ...
навън,на произвола на съдбата.
Мечти ефирни, в хаоса измамени
потропват вечер тихо на вратата.
В делата всекидневни сме си същите, ...
3749
13
805
6
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
