Размисли за любовта

Р А З М И С Л И  ЗА  Л Ю Б О В Т А

          Запитвали ли сте се кое е най-трудното нещо на този свят? И аз до скоро не се замислях върху този въпрос, но когато се запознах с историческия аспект на човешките взаимоотношения, стигнах до заключението, че най-трудното нещо е Любовта. Не принизената до животински инстинкт любов, а онази възвишена и алтруистична любов, за която е говорил Христос.

      Много пъти съм се питала, защо хората имат грозния навик да принизяват красотата на словото, като му приписват циничен смисъл. И защо, когато човек иска да направи с любов едно добро, другите търсят зад това користолюбиви или плътски интереси? Може би съдят по себе си.

      А всъщност какво е Любовта? Не е ли тя това красиво чувство, за което всеки тайно си мечтае? Но то няма да дойде отвън. Има една поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило.” Значи, ако искаме Любовта, красивата, благородната, да озари и осмисли живота ни, трябва първо ние да я родим в себе си, да я излъчим навън, към хората, с които общуваме, и някой ден може да очакваме, че тя ще се върне при нас, отразена от нечие любящо сърце. Защото истинската любов е да даваш всичко от себе си, без да очакваш нещо в замяна. И тогава чудото ще дойде при нас.

      Колко нечовешки страдания и скръб можеше никога да не се случат, ако хората се отнасяха един към друг с любов. Тогава Земята щеше да бъде Рай. И докато не разберем, че от нас зависи в какъв свят ще живеем: в света на Любовта или в света на Омразата, както до сега, нищо няма да се промени.

      Но за да разберат хората защо Любовта е толкова важна и какво е истинската Любов, трябва светлината на знанието да достигне до съзнанието на всеки отделен човек. И когато всеки направи своята крачка към Любовта и изпълни сърцето си с нея, тогава на Земята ще дойдат Мира и Радостта. А с тях ще настъпи и „Царството Божие на Земята”. 

Селена Ревитано