Разум срещу чувства
Кое е по-нужно на човешката цивилизация – разумът или чувствата
Вечна е борбата между разум и чувства – две мащабни понятия така различни едно от друго. Двоумение между грубия съвет на суровата логика и мимолетния повик на чувствата. Прекомерната сигурност в опозиция на слепия, но и щедър риск! Дилема на спокойния живот или на плаване в бурно море от емоции! Къде са хората в тази пъстра гама от действия? Дали им прилягат повече коравосърдечните размишления или предпочитат да се поддават на първичните си желания? Доколко това оказва влияние на цялото човешко общество?
Разумът е това, което отличава хората от животните. Макар нашите чувства да са по-разнообразни от техните възприятия, отново разумът е това, което ни позволява да говорим, да творим, да работим в екип. Точно тези факти ни карат да се наричаме цивилизация! Разумът е тази целенасоченост, която ни кара да се развиваме, докато разнообразието от чувства е толкова голямо, че несъмнено една немалка част от тях могат да са ни пречка! Заслужава да се отбележи, че чувствата се простират почти навсякъде. Когато хората не знаят какво да правят, те често се уповават на вътрешния си повик. Въпреки че не винаги това им помага, те продължават да прибягват към подобни методи, за да решат проблемите си!
Човешките индивиди не спират да запечатват впечатленията си под клеймото на чувствата. Правят си класации, в дълбините на които поставят омразата, а най-горната позиция отреждат на любовта и добротата (или други за съжаление правят точно обратното). Чувствата се оказват мерило (или мерна единица), според което те оценяват отделните ситуации. Тези ‘впечатления’ са един вроден еталон сравняван с всеки елемент от живота ни. Нашият поглед към съществуването ни е съвкупност от всичките ни възприятия. Той до голяма степен наподобява един бинарен код, в който единицата означава ‘харесва ми’, а нулата отговаря на ‘не ми допада съвсем’! Винаги едно от двете числа надделява и това преимущество се оказва решително за нашето мислене.
Ще се намери някой, който да каже ‘Не е съвсем така!’ Ще започне да обяснява как хората са способни да съчувстват, да се срамуват, да се гордеят и уважават. И наистина е така – колкото по-близки са двама души, толкова повече фактори влияят на отношенията между тях. Затова хората могат и да не се срамуват пред непознати, стига да са сигурни, че други техни по-близки хора няма да узнаят. Хората уважават най-вече тези, чийто характер им е ясен. Затова твърдя, че независимо от това колко сложни са чувствата те продължават да са съвкупност от множество по-малки фактори. Тогава с какво се различава разумът?
Разумът се простира там където ‘не ще намерите’ чувства. Неговата система също е подобна, с важната разлика, че при него нещата се преценяват с отговорите ‘възможно’ и ’невъзможно’. Докато чувствата съблюдават предимно нашите интереси, разумът ни позволява да се гледаме отстрани и да мислим от каква полза сме за огромното общество. Отвъд егоистичната насоченост на чувствата, разумът ни позволява да отчетем не само броят на факторите, а и техните размери. Докато при чувствата сравняваме всичко с една готова матрица, при разума ние тепърва започваме да оформяме своя такава като не губим възможността си да я коригираме по всяко време. Все пак влиянието на чувствата не може да се пренебрегне, защото от него постоянно зависи нашето душевно състояние. В момента, в който спрем да се къпем с амброзия от ароматни (или не чак толкова) чувства неминуемо ще бъдем разядени от едва-разтворимата киселина на реалността!
Разумът остава този, който почиства мътните ни мисли от благоуханните парфюмни примеси, за да не се отровим докато се наливаме с питието на живота! Определено той е важен за развитието на човешката цивилизация.
Когато питаме кое е по-нужно на човешката нация първо трябва да отчетем от кое имаме полза и от кое не чак толкова. Разглеждайки най-напред чувствата, трябва да отбележим, че те са неизменен компонент при изграждане на човешкия характер. Трябва обаче да имаме предвид, че прогресът на една цивилизация се измерва с технологичния й напредък и способността й да оцелява. Относно първия критерий, чувствата не биха ни били от особена полза. От друга страна, те ни позволяват да изграждаме свой собствен защитен механизъм и също така укрепват връзките между всеки два отделни индивида.
Разумът обаче не остава по-назад, тъй като именно той ни кара да се позамислим преди да вършим нещо (и особено когато сме решили да вредим на друг). Чрез разума си стигаме до смисъла на нашия живот, а веднъж направили тази стъпка ние не бихме си позволили да попречим на човешкото развитие. Преди всичко разумът ни позволява да правим открития в области на науката каквито са непонятни за останалите земни форми на живот!
И все пак не можем да оспорим приноса на чувствата, чийто примери виждаме в богатата човешка история. Човечността и още купчина положителни чувства са отговорни за преминаването на някои хора от роби в свободни единици на обществото, за затихването на ядрените войни, за намаляването на бедността и пр. На чувствата тепърва им предстои да ни научат да се държим цивилизовано, да отстраним расизма, да пазим природата и още много подобни проблеми. Не можем обаче да отречем, че същите тези чувства са отговорни за появата на гореописаните казуси. Чувствата са виновни и за лоши черти от характера ни като в този предълъг списък влизат мързела, егоизма, гордостта, пренебрежението, разхищението и дори скуката!
Колкото и да задълбочаваме и разширяваме анализите си, не бихме могли да опровергаем твърдението, че “Разумът е точна наука, а чувствата – богата философия!” В крайна сметка всеки ще избере един от двата начина на живот – всеки със своите недостатъци. Напрежението между разума и чувствата:
“Това е сблъсък между титани, в една ограничена вселена!”
© Калин Кръстев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Коментар ли чакаш?
Съгласен съм с това, което казваш. Благодаря за съпричастността от твоя страна vedrina и също съм ти признателен за желанието да проверяваш това есе от време на време! -
Гордея се с възрастта си макар да смятам, че числото 18 е най-хубаво. Обичам да казвам, че съм човек на разума, но уви не мога да се отърся изцяло от чувствата си!
-
Есето си е много добро като за 15 годишен, ако наистина си толкова млад. Темата е добра, разсъждавал си, има и какво да се изчисти откъм стилистика, но всяко нещо с времето си.
Не бих казал че есето е смело обаче, понеже не казваш в прав текст кое е по- нужното за теб. Ако беше заел крайна позиция щеше да бъде смело, макар че "Средният път" който си избрал, ми допада повече. -
Разум или чувства, вечната дилема, стара като "кокошката или яйцето"!!!
Бих казала - чувствата в нас са състояние на разума!!! -
Добре се изказахте и ви благодаря за това. Аз просто съм сложил целта на живота ни някъде по-високо и далече от забавлението. Това е!
-
Здрасти,харесва ми есето ти,в 10 или в 11 клас имах да пиша нещо подобно с разумът и чувствата,обаче на госпожицата не й допадна особено,може би,защото е била права,че двете неща не се балансират,но те са като две зависимости,без които човек не може да живее.
-
"Чрез разума си стигаме до смисъла на нашия живот" и тоолкова грешиш. Поне в моите очи. Някой някога ми каза "слушай сърцето си" и до сега не съм сбъркала. Защо ли, когато правя нещо разумно, а сърцето ми шепти друго, не съм щастлива? Защото така вървим против себе си.
И още нещо, извън темата на есето- защо, след като има толкова критики по него, са му обърнали такова голямо внимание?! Според канибалd е абсурдно, безвкусно, с празни и кухи изводи... ама защо се пали толкова, цял ден не би му стигнал, ако иска да си каже мнението под всяко произведение в този сайт, което не му харесва. Щом поражда думи и чувства, значи има някаква стойност (по мое скромно мнение). Важно е да пораждаш в хората желание за размисъл, желание да ти "отговорят". Есето не е лошо с две думи. -
Твоят коментар 'Благотворящий' донякъде наподобява есе и аз ти благодаря за него! Добре си го написал!
-
Хахахахах, до болка познатата квази-антиномия между "разум" и "чувства". Имам чувството (без да звуча арогантно), че всеки втори подрастващ се интересува именно от тази тема. И всеки като че ли започва да пише, втурва се да гради една искони замъглена словестност, отдавайки правото на чувствата пред разума, така че накрая неизменно да стигне до "И така, ясно е, че трябва да се говори за любовта..." или "И ето тук ние се сблъскваме с проблема за любовта...". При теб това го няма, но вярвай ми, това е по случайност. И така, могат ли обаче всички онези (включително и преждекритикуващите тук), които смятат разума (от там - рационализма) за мръсна дума, да се помъчат да го отмислят? Да не го мислят? Възмож но ли е? А ако нямаше разум, който да управлява чувствата (т.е ако ние действително сме способни да го отмислим), как изобщо бихме говорили за "чувства"? Хахахахаххаха....нима "чувства" има тъкмо защото разумът ги е преценил като "чувства"? Нима всеки опит, който черпим от сетивата си и ни се представя като "сетивен наглед", нима той не е именно такъв благодарение на разума? Или някой би могъл "по чувство" да разпознае червеното от синьото, до минор от до мажор? Нали тъкмо те съществуват като понятия в разсъдъка ни и тъкмо благодарение на него е възможно тяхното дефиниране? Хахаххахаха...Аз предлагам веднъж завинаги да престанем да говорим за разума и чувствата, защото никакви "чувства" не би имало без да има разсъдък, който да ги определи в техния генезис и да им изработи дефиницията.
-
За пръв път есето е прочетено от чужд човек в този сайт. Vyrtina ще те послушам и ще се постарая следващото ми есе да е малко по-семпло, но и по-задълбочено. Колкото до заглавието - просто не бях сигурен дали темата (на която попаднах в учебник по литература) ще се побере в отделеното за заглавие поле и затова избрах това. Привлича внимание - значи се продава добре. В интерес на истината държа да отбележа, че до момента не съм получавал толкова много коментари и съм положително зарадван.
Също приемаме, че емоции=чуства. Ами ето един пример: За да живее човек трябва да диша. Предимството на въпросния индивид се състои в това, че той може да общува с други хора (и именно това до голяма степен осмисля живота му). Ако можеше само да диша - не ми си мисли. В крайна сметка кое е по важно - дишането или общуването?
Мисля, че отговорих на двата въпроса и отказвам да коментирам останалите две подмятания. -
може би си получил шестица за това есе. на учителите по литература им харесва да четат дълги неразбираеми неща, знам.
обаче за да напишеш хубаво есе не е нужно нито да пишеш такива сложни думи, нито да казваш едно и също няколко пъти, нито да си нападателен. а да слагаш такова дръзко заглавие е ужасно рисковано и в този случай - пагубно.
ако се пишеха есета само със заключения... ехей, размечтах се...
та, можеш по-добре (:
-
Тезата може да ми е крайна, но всъщност от заключението смятам, че си проличава, че двете понятия не могат едно без друго!
-
Позволил съм и коментари, и оценяване. Кълна се - ще отговоря на всички. Просто смятам, че някой от долните критики са, защото долуподписалите са пристрастни повече на чувствата отколкото на разума!
-
За 15-годишен есето си е супер! Все пак, Калине, щом си се решил да публикуваш - трябва да приемаш и критика!
-
Приемам критики само за обема. Ти канибал се постарай да разграничиш разни твои лични спорове и заяждания от хорските творби. Ако имаш нещо за казване - пробвай с електронната поща или с форума.
-
6, продължавай така Кали!
-
"Докато чувствата съблюдават предимно нашите интереси, разумът ни позволява да се гледаме отстрани и да мислим от каква полза сме за огромното общество."
Олеле!!! -
Мнението си е твое и даже ми харесва много! Благодаря, че си се изказал!
-
Ами не е лошо, спазил си есето като жанр, подплатено е добре, но е прекалено обикновено. И 4 абзаца започват с "Разумът", което лично мен ме дразни.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
