1.03.2007 г., 23:17

Реално

1.5K 0 1

Реално

(По повод филма на Елена Йончева "10 дни в Косово")

Огромно чудовище. Навсякъде пушек.
Детски очи. Сълзите текат.
Невръстните държат оръжието и чакат...
Чакат да стрелят напред.
Патрулите минават в петнайсет редици.

- Страхуваш ли се?
- Не.
- Виждаш ли опасността?
- Не мога да виждам. Нямам очи.
- Как така?
- Войната ми ги взе. Беше като тъмна принцеса. Докосна ме. Нещо профуча. Стана ми горещо. Събудих се сляп.
- На колко години си?
- Девет.
- А сега? Накъде?
- Ще стрелям.
- Защо?
- Искам да отмъстя.
- На кого?
- И аз не знам. Не виждам...

16.12.2003.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...