1.03.2007 г., 23:17

Реално

1.5K 0 1

Реално

(По повод филма на Елена Йончева "10 дни в Косово")

Огромно чудовище. Навсякъде пушек.
Детски очи. Сълзите текат.
Невръстните държат оръжието и чакат...
Чакат да стрелят напред.
Патрулите минават в петнайсет редици.

- Страхуваш ли се?
- Не.
- Виждаш ли опасността?
- Не мога да виждам. Нямам очи.
- Как така?
- Войната ми ги взе. Беше като тъмна принцеса. Докосна ме. Нещо профуча. Стана ми горещо. Събудих се сляп.
- На колко години си?
- Девет.
- А сега? Накъде?
- Ще стрелям.
- Защо?
- Искам да отмъстя.
- На кого?
- И аз не знам. Не виждам...

16.12.2003.
 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...