Mar 1, 2007, 11:17 PM

Реално

  Essays
1.5K 0 1

Реално

(По повод филма на Елена Йончева "10 дни в Косово")

Огромно чудовище. Навсякъде пушек.
Детски очи. Сълзите текат.
Невръстните държат оръжието и чакат...
Чакат да стрелят напред.
Патрулите минават в петнайсет редици.

- Страхуваш ли се?
- Не.
- Виждаш ли опасността?
- Не мога да виждам. Нямам очи.
- Как така?
- Войната ми ги взе. Беше като тъмна принцеса. Докосна ме. Нещо профуча. Стана ми горещо. Събудих се сляп.
- На колко години си?
- Девет.
- А сега? Накъде?
- Ще стрелям.
- Защо?
- Искам да отмъстя.
- На кого?
- И аз не знам. Не виждам...

16.12.2003.
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомира Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...