Не мога да пренапиша онова, което вече не знам. Онова, което съм изгубил, но се надявам да намеря. Искам да намеря нов път. Да опитам нови неща. Да избягам от непознатото, което уж трябва да ми е близко. Искам да съм някъде, където аз не познавам никого и никой не ме познава. Да мога да открия новите си любими неща, за които все още не подозирам, че са такива. Да гледам на живота по нов, по-хубав начин.

Мога да започна да пиша за нещата, които не знам, но надали ще са истина. Иска ми се да вярвам, че е така, но има само един начин да разбера – като ми се случат. Тогава ще спра да се съмнявам в тях и ще ги обгърна с целия си аз.

А дотогава мога да пиша единствено за нещата, които знам. Животът ми тук и сега. Познати хора, близки хора, важни хора и всичките ми моменти с тях. Ще пиша за тях, за да не забравя един ден какво е било. Ще пиша за тях, за да мога с усмивка да погледна в дните назад. Дните, в които знам, че нямам всичко, но имам достатъчно...