РОЗАТА КОНСУЕЛО

Скритите послания на „Малкият принц” от Антоан дьо Сент-Екзюпери

         Авторът Антоан дьо Сент-Екзюпери е световно известен, като най-популярни са произведенията му „Южна поща”, „Земя на хората”, „Нощен полет”, „Боен пилот”, „Писмо до един заложник” и „Малкият принц”. Самият автор по професия е бил летец. Като професията е била удоволствие за него.  Когато чуем името му, в главите ни изниква висока фигура, неизменно носеща позитивите на собствените си творби- детска простота, чистосърдечност и възвишеност. Антоан дьо Сент-Екзюпери изчезва по време на разузнавателна мисия. По същия начин изчезва и русокосият малък принц в последната творба на автора - един ден просто изчезва, оставяйки само спомени и догадки зад себе си. "Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."[1]

            Особено популярно е последното произведение на Сент-Екзюпери: приказката „Малкият принц”. Тя пленява малки и големи с простотата и морала си. „Малкият принц” винаги е будел любопитство у читателя и е провокирал съзнанието със сякаш недоловими символи, и неизменното усещане, че нещо остава неразгадано. Според някои модерни теории, ключът за пълното разбиране на „Малкият принц” лежи както в биографията на автора, така и в съпругата му Консуело. Различни биографи на Антоан дьо Сент-Екзюпери твърдят, че той далеч не е „Свети Сент-Екзюпери”, който е превърнат в национален герой. Авторът е описван като невротичен, със слаба воля и нерядко жесток донжуан, който не живее с ценностите, изразени в творбите си. За творбата „Малкият принц” се твърди, че в нея е закодирано прощалното писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери. В приказката са преплетени множеството изневери на автора: „Така въпреки обичта си, която го караше да мисли най-хубавото за цветчето, малкият принц бързо почна да се съмнява в него.”[2]

            Малко известно е, че Антоан дьо Сент-Екзюпери е бил женен. Съпругата му се е казвала Консуело. Тя е била презирана както от семейството на автора, така и от множеството му любовници, а ней-вероятно и от обществото като цяло. Това е очевидно от факта, че малко хора подозират, че Сент-Екзюпери е бил женен. Самата тя е латиноамериканка, дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Преди да се запознае с автора на „Малкият принц”, Консуело е двадесет и три годишна, омъжвана три пъти и овдовяла. Двамата с Антоан дьо Сент-Екзюпери се запознават през 1930 г. и се събират в брак същата година. Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка. Живеят заедно до 1938, като междувременно бракът им е разтърсван от бурни скандали. Книгата „Спомени за Розата” е основана върху дневниците на Консуело.  Там латиноамериканката твърди, че  си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как веднъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.[3]

            Днес се смята, че Консуело е красивата роза на малкия принц - изоставена, но специална: „— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.”[4] Освен морална приказка, "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито послание за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. В „Малкият принц” сякаш Екзюпери осъзнава любовта си към Консуело. Дали наистина е така е трудно да се каже, но определено има много доказателства в полза на това твърдение. Тук приказката и реалността странно се преплитат и сякаш свършват паралелно - любовната история остава незавършена.

 Антоан дьо Сент-Екзюпери изчезва безследно заедно със своя самолет. Малкият принц също изчезва безследно в пустинята, убит от змията: „Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето си.”[5] Тук краят е отворен. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.

Библиография:

1)      Сент-Екзюпери, Антоан дьо. Избрани творби,  Моята библиотека < http://chitanka.info/text/2102-malkijat-prints>

2)      Мъдростта на вековете. 2 и. С.: Наука и изкуство, 1971

3)      10. Речник на литературните термини. С.: наука и изкуство, 1980

4)      Костова, М. Моята любима книга, kaminata.net, София, 2006 < http://www.kaminata.net/a-t13464.html >

5)      Уилшър, К. Греховете на един френски литературен светец, Литературен вестник, 06.06-12.06.2001, брой 22 <http://www.slovo.bg/old/litvestnik/122/lv0122006.htm>