23.09.2022 г., 6:45 ч.  

Розово християнство 

  Есета
393 1 0
9 мин за четене

 

Поколението на осемдесетте години в България, чиято „рожба“ съм и аз, живя в много бурни и повратни времена, страшни в духовен план. Много добре знаем какво се случи след атеистичния период – цъфнаха много секти и всякакви религиозни течения, от индуистките философии, през различните култове, мистични и теососфки учения, каквито са ученията на Дънов и петричката врачка Вангелия Гущерова, навсякъде бликна Блаватска и много други Ню Ейдж течения. Редица от тия учения бяха и до ден днешен си остават стриктно синкретични.

А са такива, за да може да откраднат частичка от православния християнски плат и да я пришият върху прокъсаната дреха на вероломните си постулати и да се сдобият с колкото се може повече адепти.

Ако трябва да говорим за йогата в частност, като феномен на този и миналия век, идеята за израстването в духовен план се случва посредством собствените сили на човека, който може да се самоусъвършенства и да достигне до някакъв привиден покой.Търси се подобряване на физическото здраве или издръжливостта, облекчаване на различни болежки, понижаване или повишаване на артериалното налягане.
 

 

 

 

Изводът, който следва от това е, че щом ти действа добре, дори и това да е временно, както в повечето случаи е, значи е добро. Йогинът може да вярва в каквото си иска и да остане йогин, така твърди и Рамакришна, а именно, че всички религии учат на едно и също нещо, да не повтаряме погрешната притча за слепците и слона; че боговете на различните религии са всъщност едно и също. Разбира се, че такова духовно приравняване и подбиране е нелепо, независимо от популярността си на колективния Запад, а за истинския Христов последовател е нелепо.
 

 

Рядко религиозно „свободният“ се стреми към задълбочено изучаване на каквото и да било, но не съм убеден, че това е умишлено. Това донякъде е логично, все пак в йогата цари духа на „свободата“, религиозния плурализъм. Чувства се отенъкът на запазването на личния комфорт, отглеждането на „мистицизъм“ и физическо здраве. Истината за йогинът е относителна. По тоя начин той се доближава до атеизма, колкото и странно да звучи това.

 

Като цяло страшното е, че като народ не познаваме вярата си, нашата православна вяра. По тоя начин ние не можем да различим вълците в овчи кожи, защото нерядко в йога училищата, а и чрез бума на езотеричната литература в книжен и електронен вариант, ще ни цитират Библията, ще я четат точно, както дяволът я чете и ще се опитат да примъкнат зрънце от истината в нея, защото както стана ясно горе, тая псевдодуховност, тоя духовен Макдоналдс ползва всичко, което ѝ води след себе си последователи. Прозелитизмът е умерен, но захване ли се човек с йогата започва яростна битка за неговото „просветление“.
 

 

В един такъв просветителен портал със заглавие „Кундалини-йога освобождава съзнанието и помага при взимането на важни решения“ четем следното:

За какво им е на хората да си тъпчат главата с това, което от гледна точка на духовния растеж няма никакво значение? В Библията е казано: „Ако си придобил такава сила, че можеш да спираш бурите и да обръщаш теченията на реките, но не си придобил любов, то ти си празен звук. Ако си придобил сила да разтърсваш земята и да преместваш планини, но не си придобил любов, си като звъняща мед. Ако си разбрал тайната на живота и смъртта и можеш да възкресяваш мъртвите, но нямаш Божията любов, ти си нищо.
 

 

Тук наблюдаваме лукаво подправяне на текста на Първо послание на св. ап Павел до Коринтяни и заменянето му с розовите балони на йогата (дори и „звъняща“ не са уцелили, защото медта не „звъни“, а „звънти“). И така, в оригиналния текст четем в цялата 13 глава:

 

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.
 

 

Ясно е, че тук не говорим за невежество, а за умишлено преиначаване на авторитета на Св. Писание. По такъв начин то се ползва за личните цели на йогата, които нямат нищо общо с християнския закон.

 

Въпреки всичко, ако човек е търсач, а много от българските йогини са, за тях историята познава и ярки примери притежаващи дълбокия стремеж към търсене на истината на всяка цена. Такъв е бил например о. Серафим Роуз, който е изучавал (и) практикувал Източни религии и философии, Протестанството, Католицизъм, като впоследствие открива Православието и пише "Православието и религията на бъдещето" и много други безценни книги.

 


Убеден съм, че при дълбокото изучаване на такива коренно различни учения при сравнителен анализ човек не може да остане синкретично окован във веригите на религиозния си плурализъм. Това би било невъзможно. Както не е възможно и да почиташ св. отци на църквата и да палиш свещи за да достигнеш „пътя на светлината, достигането на нирвана и Просветления1“ (своего рода идолопоклонство) например.

Струва ми се, че хората, за които християнството може да се съвмести и да има общо кратно с друга религия или религии (всеереста на екуменизма) не са запознати добре с Православното християнство.

 

Ние можем да палим свещички, да целуваме икони, да пием светена вода, да ни четат Киприянови молитви, но това се явява някаква представа на магичност в църквата, приповдигнато религиозно чувство, екстаз; без никакъв труд, по-скоро си представяме „инструмент“, който църквата ни предлага и ние го ползваме, защото някой ни е подшушнал, че е хубаво да идем да ни почете попа при „неуспех в живота“, за „късмет“ и т.н..

 


Като че ли младите хора, които не са запознати отблизо с йогата (добила такава популярност на Запад, а след това и у нас) я считат за гимнастика, за полезно раздвижване. Много йога-центрове неслучайно предлагат на клиентите си освен всички видове йога и „обикновена“ гимнастика, за да се премине по–плавно към йогата. Вероятно това е и една от главните причини, поради която миряните, които не са въцърковени (а ние днес като народ не сме) не считат това за нeщо нередно.

За тях йогата представлява просто занимавка с определени упражнения, физзарядки, съчетани с това как да регулираме дишането си, медитация – популярна на Изток и сама по себе си нямаща нищо общо с молитвения труд и аскезата на истинския християнин, при която има съкровено общуване с Бога.

 


Важно е да се подчертае, че йогата винаги е била свързана с Изтока - с индуизма и будизма. Започва се с йога за начинаещи и твърде бързо се преминава към, в същността си, религиозните практики на Изтока. Това доказва историята на самото учение, доказват го и българските йога „училища“ и опитът на всеки един йогин, отдал себе си на тези физически, умствени и духовни практики. Да не се залъгваме.

 

Ала можем ли да служим на двама господари? Ясно е, че не можем: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне или към единия ще се привърже, а другия ще презре.“2 и още: „Аз съм пътят и истината и животът“.3

 


И така, става ясно, че в йогата можем да намерим инертни енергии, божествени искрици или огньове, съединяване на човешкия дух с божествения принцип или божествената искра, а в християнството – Всемогъщия и справедлив Бог, който е извън времето и пространството; при индийците имаме вечност на света, омесено с божества и хора, от които няма бягство – човешката душа се преражда до безкрайност и от тази Самсара, от тази мъка и страдания няма спасение, освен (според Буда) ако човек не се отврати от страстта към живота, ако жаждата за живот в него не угасне, само тогава той може да достигне до „Освобождението“, да постигне Нирвана и да се определи като безсъзнателно нищо и всичко това постиганто чрез тежка аскеза и самоизмъчване. Крайният резултат обаче реално е смърт, постигането на вечна смърт!
 

 

Ясно е, че говорим за два коренно различни и противопоставящи се свята– единият се стреми към смъртта, а другият към Живота, в едното имаме мъка и безнадеждност, в другото надежда, у едното кармата определя бъдещата съдба на човека, у другото свободния човешки избор определя неговото бъдеще във вечния живот, у едното няма нито покаяние, нито грях, нито изкупление, нито възкресение, нито Божи съд, нито справедливост, у другото те седят на централно място в разбирането за живота и смъртта!

 

Следователно можем да заключим, че съчетаването на йогата и нейната философия с Православието е напълно невъзможна. Човек не може да бъде православен християнин и йогин, а ако си мисли, че е, то той се заблуждава.

 

Използвани материали:

https://lechenieotiztoka.com/%D0%BA%D1%83%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8- %D0%B9%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE %D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD %D0%B8%D0%B5/
 

 

Стъклените очи на Индия – Св. Николай Велимирович

 

1Буда

 

2Метей 6:24

 

3Иоан 14:6

 

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??