Ръж... “Идейки си запъхтяна вечерта веднъж...” Робърт Бърнс Като гоблен вечерта
се бродира върху земното дневно пано, плавно и почти неусетно. Квадрат по
квадрат, шев след шев. Денят се оттегля с розово сияние. Отминава и притихват
гласовете. Детският смях, приказките, кучешкият лай, ревът на моторите... всичко
утихва, дори вятърът – онзи топлият дето цял ден играеше със слънчевите лъчи
също е прогонен то онзи другият – нощният... хладният и някак зловещ. Ден и нощ,
светлина и тъмнина, дяволско и божествено... топло и студено, смърт и живот... х
и у неизвестни и z на квадрат... объркано и подредено, ясно и неясно. Елфи, феи,
русалки и сирени, и таласъми, дяволчета, дракони и телевизионни реклами, неонови
светлини някъде дебнат своя обект .. слаб и податлив на чуждо влияние, на
промивка на мозъка и на живота – това земно съществуване... понякога така
безумно, но и красиво. Една безспирна ротация на една по своему хомогенна смес. ...