В далечната 1996 г. цяла Япония отбелязваше една тъжна година след опустошителното земетресение в Кобе, когато на остров Хоккайдо се случи нещо ужасяващо.
Един тунел се срути, докато през него минавали междуградски автобус и лека кола. Всички телевизии моментално разпространиха новината, а на мястото се струпаха всякакви спасителни екипи. Започна се усилено колективно мислене. Едни предлагаха да се взривява, други – да се копае, докато се отвори проход към предполагаемите оцелели. Предполагаеми, защото нямаше никаква връзка с тях. Спорът се разгорещи. Намесиха се политиците, кметовете на околните градове, полицията, гражданска защита, щабът за реагиране при бедствия и аварии и, естествено, роднините. Ето как, в общи линии, протекоха дискусиите, отразявани пряко от медиите:
Ден първи.
Политиците:
"Ние сме длъжни да спасим тези хора по най-бързия начин, и да покажем на света, че сме отговорни, ангажирани и можем да се справяме с екстремни ситуации."
Ден втори.
След сериозно преспиване на ...