9.05.2008 г., 22:40

С друга си

2.5K 0 5
1 мин за четене
 

                                                  С друга си

 

 

 

       Тишина... хлад... отровено спокойствие... болка... ти си с друга...

       С друга си, а аз отново лея сълзи. Стоя сама, там, някъде в ъгъла, изпълнена с гняв, страдание, ревност.. Ровиш в раната и не осъзнаваш как ме убиваш! Нараняваш ме! Страдам!

       Но има ли смисъл? Ти не забелязваш посърналото ми лице!

       Не! Няма смисъл! Отговорът е кратък и ясен и сякаш изглежда лесно, но защо не мога да изтрия сълзите и да се усмихна? Защо ли? Защо ме боли... може би още ми пука, може би не мога да те преживея, може би напук на болката и безразличието ти те обичам, може би... Как тази погрешна любов не се задуши, не мина ли достатъчно време, как не умряха чувствата?

      Боли ме... с друга си...

      На нея даряваш ласките си, целуваш я, прегръщаш я, тя е до теб. Тя получава любовта ти, щастието, а аз... аз - болката и ужаса да те видя с нея. За мен остава само безразличното "здравей".

      Колко време и усилия ти посветих, колко грешки допуснах, дадох сърце и душа да те имам за миг поне, но всичко бе против. Не бе ми отредено! Всичко бе напразно. Не разбра дори, не осъзна какво има и уби, не видя моите сълзи, не видя болката в погледа ми, не вникна в стенещата ми душа, не се замисли какво бе за един човек - целият свят!

      Времето тече и убива надеждите и мечтите. Съдбата бе пределно ясна - няма аз и ти... само ти и тя! Ти с нея... Коя съм аз?... Никоя, никоя в живота ти. Само онази глупачка, лееща сълзи, пронизвана от болка всеки път, когато те види. А последната среща - тя я съсипа!

      Но какво ли значение има това... дори за миг не докосна сърцето ти...

      Боли... душата ми стене... 

      Все още виждам онази сцена пред очите си - ти с нея! Не мога да затворя очите си, това бе реално, не мога да променя нищо. Беше достатъчно красноречиво... не можеш да промениш нещо не подвластно!

       Трябва да те игнорирам, да задуша болката! Мечтите малко по малко умират, надеждите се сриват... Всичко има своя край... Кога ще бъде този...? 

( Р. 02.05.2008г.)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сузи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,преживяно е... Благодаря ти!
  • Без думи съм...преживяно може би...поне аз го почувствах истинско...много е красиво...
  • Страхотно е...Четох го със сърце а не с очи...
  • Очите ми са изпълнени със сълзи...Това което си написала е страхотно!В него има много истина и тъга...Браво!Прегръдки!
  • мале момиче разплака ме ;( наистина е много хубаво и ми припомни доста болка не е за 6 а за 7

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...