25.11.2014 г., 16:48 ч.

С дъх на живот 

  Есета
1123 0 3

С дъх  на живот

 

 Не ми е нужно нищо.
 Само време!
 Не ме разбираш.
 Лубрикантно мазно си пускаш думите покрай ушите..
 По-лесно е!
 Пробивам ли ти мозъка?
 Така внимателно и нежно, да ти третирам раните със сол.
 Мостът към теб не е изгорял – просто е поледен...
 Знам, задушно е в коридора... знам - не съм по-добър от останалите дребни душици!
 По-тихо ли ще стане, когато млъкнат помиярите?!
 Обикновен съм – като обикновения филм, в който се снимам!
 Не ми трябваш ти!
 Но моля те, сипи ми порцията живот, която ще оценя с въздишка...

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Но моля те, сипи ми порцията живот, която ще оценя с въздишка..."
    !
  • Иронометъра ти е счупен... Съгласен съм и още как. Тренирай!
  • Изключително съм впечатлен, драги, че на тази си възраст , можеш да ползваш Гугъл и Уикипедия. Много е просто - харесва си ми раздела. И да, прав си, по-скоро е импресия, макар, че почти всички елементи от посочената от теб статия са на лице. Пасивът е за сметка на автора...
Предложения
: ??:??