artistic_soul (Моника Метева) 14 декември 2017 г., 23:56 ч.

С книга рисувам в душата си стъпки 

320 2 3

С книга рисувам в душата си
стъпки

 

          Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв поглед хумористични, носят в себе си истина, която само дете и възрастен с душата на дете ще разберат.

            Като деца ние се радваме на детските приказки, но колкото повече растем, толкова се променя и вкусът ни за книгите. Навлизайки в тийнейджърските си години, натрупали повече опит и разглеждащи света от друга гледна точка, книгите вече не са онова средство за приспиване от детството. Книгите се превръщат в отражение на нашата душа и индивидуалност. Изборът ни за определен автор, жанр или заглавие вече подсказват, че сме натрупали повече житейски опит и можем да определим стилът на кой автор ни допада, кой е използвал по-нежни думи, при кой има повече описателни елементи, при кой действието се развива по-бързо. Ние вече имаме определен вкус, можем да изберем това, което ни харесва.

                И аз като всеки човек, за първи път се влюбих в книгите като дете. Пипи дългото чорапче беше моят любим детски герой. Израснах с нейните пакости, всяка прочетена страница с нейно приключение ми носеше щастие, тя беше щастлива, щастлива бях и аз, знаех, че не мога да върша нейните лудории, но да чета за тях ми носеше дори още по-голямо удоволствие. С времето аз пораснах, промених се, промени се и гледната ми точка за живота. Животът вече не беше розов, както бях смятала като дете. Вкусът ми за четиво също се промени. В най-тежките периоди от живота ми, четях по-тежки и трудно разбираеми дори за мен самата книги, привличаха ме авторите, които бяха неразбрани точно като мен, или поне си мислех, че съм неразбрана, може би просто бях сама. Продължих да раста и да откривам нови приятели, с общи интереси и отново виждах света като едно хубаво място. Книгата винаги бе мой спътник и в добро и в лошо, тя беше там на рафта неотваряна от месеци, а може би година, хванала прах, тя стоеше търпеливо и чакаше да и вдъхна отново живот, да отворя страниците и, да прочета историята, която криеше.

              Сега като погледна назад, се чудя, как съм харесвала някой автори и техните творби. Сегашното ми аз никога не би прочело нещата, които е харесвало предишното ми аз. Но не съжалявам, всяка книга ми е донесла нещо, дори и само едно изречение да ме е докоснало от нея, си е струвало да я прочета. Житейските уроци, опит, състрадание, болка, радост и щастие на човека написал историята се крият зад кориците на всяка книга.

              Това им е хубаво на книгите, те са отражение на нашите желания и най-искрени копнежи. Дори да ни е страх да покажем на света какви сме, дори да се крием зад маски, пред книгата всички сме безсилни. Тези безсънни нощи прекарани с една невероятна история в ръка, която е толкова увличаща, че плачем и се смеем с героите, никой не може да ни отнеме. Това е единственото време, в което можем да сме себе си и да се наслаждаваме на това, което ни харесва, защото книгата е най-верния ни приятел още от дете и тя няма да издаде най-съкровените ни емоции и тайни на никого.

 

© Моника Метева Всички права запазени

Това есе е писано, когато бях 12-ти клас.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • artistic_soul (Моника Метева) written-springs (Adelina Doycheva) и ЛюсиЦ (Люси Петкова) Много ви благодаря за прекрасните коментари! Имам още какво да споделя от личното си творчество, така че очаквайте съвсем скоро още неща написани от мен, най-вече през ученическите ми години. Целта, с която се регистрирах в този сайт, беше отново да получа вдъхновение и да се върна към белия лист. От известно време на сам не съм писала нищо и ми се надявам това в най-скоро време да се промени.
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Много хубаво есе, особено за съвсем млад човек. За приказките аз имам особено мнение. Някои са ми също любими, други като ги чета сега и виждам как например дядото в "Дядовата ръкавичка" пребива на края всички животинки в ръкавичката, ми се струват дивашки и неподходящи за деца. От друга страна психолозите казват, че познаването на страх, опастност и т.н. са важни за децата. И все пак аз не ги чета на внучката си - "Болен здрав носи" и други подобни, с подлички постъпки. А с вкуса към книгите и аз се променям постоянно, някои жанри и автори, които четях с голямо удоволствие, сега не бих погледнала... развиваме се, променяме се и да се надяваме, че е за добро и към осъвършенстване...
  • written-springs (Аделина Дойчева) След прочетеното се попитах какво би добавила Душата Ви към настояще? Струва ми се, че зад този 12 клас са стояли редица събития, за да напишете това есе толкова мъдро, естествено, с мисъл и така гладък изказ. Поздравления! Много ми хареса и блогът Ви в tumblr, всички избрани песни там носят някакво значение за мен (колкото и да е странно, съвпадение)

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.