С книга рисувам в душата си
стъпки

          Книгата е нещото, с което всеки човек израства. Герои като Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Червената шапчица, Пипи дългото чорапче, Патиланци и още много други са оставили траен спомен в детското ни съзнание за един вълшебен и хармоничен свят. Тези детски приказки, на пръв поглед хумористични, носят в себе си истина, която само дете и възрастен с душата на дете ще разберат.

            Като деца ние се радваме на детските приказки, но колкото повече растем, толкова се променя и вкусът ни за книгите. Навлизайки в тийнейджърските си години, натрупали повече опит и разглеждащи света от друга гледна точка, книгите вече не са онова средство за приспиване от детството. Книгите се превръщат в отражение на нашата душа и индивидуалност. Изборът ни за определен автор, жанр или заглавие вече подсказват, че сме натрупали повече житейски опит и можем да определим стилът на кой автор ни допада, кой е използвал по-нежни думи, при кой има повече описателни елементи, при кой действието се развива по-бързо. Ние вече имаме определен вкус, можем да изберем това, което ни харесва.

                И аз като всеки човек, за първи път се влюбих в книгите като дете. Пипи дългото чорапче беше моят любим детски герой. Израснах с нейните пакости, всяка прочетена страница с нейно приключение ми носеше щастие, тя беше щастлива, щастлива бях и аз, знаех, че не мога да върша нейните лудории, но да чета за тях ми носеше дори още по-голямо удоволствие. С времето аз пораснах, промених се, промени се и гледната ми точка за живота. Животът вече не беше розов, както бях смятала като дете. Вкусът ми за четиво също се промени. В най-тежките периоди от живота ми, четях по-тежки и трудно разбираеми дори за мен самата книги, привличаха ме авторите, които бяха неразбрани точно като мен, или поне си мислех, че съм неразбрана, може би просто бях сама. Продължих да раста и да откривам нови приятели, с общи интереси и отново виждах света като едно хубаво място. Книгата винаги бе мой спътник и в добро и в лошо, тя беше там на рафта неотваряна от месеци, а може би година, хванала прах, тя стоеше търпеливо и чакаше да и вдъхна отново живот, да отворя страниците и, да прочета историята, която криеше.

              Сега като погледна назад, се чудя, как съм харесвала някой автори и техните творби. Сегашното ми аз никога не би прочело нещата, които е харесвало предишното ми аз. Но не съжалявам, всяка книга ми е донесла нещо, дори и само едно изречение да ме е докоснало от нея, си е струвало да я прочета. Житейските уроци, опит, състрадание, болка, радост и щастие на човека написал историята се крият зад кориците на всяка книга.

              Това им е хубаво на книгите, те са отражение на нашите желания и най-искрени копнежи. Дори да ни е страх да покажем на света какви сме, дори да се крием зад маски, пред книгата всички сме безсилни. Тези безсънни нощи прекарани с една невероятна история в ръка, която е толкова увличаща, че плачем и се смеем с героите, никой не може да ни отнеме. Това е единственото време, в което можем да сме себе си и да се наслаждаваме на това, което ни харесва, защото книгата е най-верния ни приятел още от дете и тя няма да издаде най-съкровените ни емоции и тайни на никого.