FRACLA (Мария Петрова-Йордано)
121 1176
17.05.2009 г., 22:20 ч.

С любов! 

  Есета » Лични
2373 0 13
2 мин за четене

     Наближава краят на учебната година. Някои ще трупат знания до края на май, други – още половин или един месец. И... дългоочакваната ваканция. Догодина пак. Има и такива, които ще поемат в друга посока; и с добри или не толкова добри спомени, само ще се сещат за училището и учителите си.

     Може би, в унисон с всичко случващо се, учителите не заемат полагащото им се място. Нито в социално, нито във финансова отношение. Нито в сърцата на учениците (и техните родители). За последното е личен избор, разбира се. Но, въпреки това „даскалите” продължават да правят това, което трябва; кои с повече чувство, с повече хъс и сърце; кои – не толкова. Но това не зависи от времето, в което живеем. А от самия човек. Като върна лентата назад... Е, пак има повече професионалисти и по-малко. Различно е и отношението на учениците, семействата им. Дали зависи от самите хора или от цялата организация на живот? Вярно, че има връзка, но все пак! Онова уважение, което и аз помня, се губи някъде – във времето ли, в класните стаи ли?! Или на някоя седянка?!

Чела съм, че е имало време в историята ни, когато учителят е бил на пиедестал. Време, когато даскалите са били в основата на действия, които са променили историята. Имало е време, когато те са прокарвали идеи, които не са споделяли особено, но изборът не е бил изцяло техен. Все пак са били „другари”. Но тяхното задължение и удоволствие – да ни научат, се е предавало за поколенията. Е, да, имали са и различни методи за „възпитание” – било им е в правата, колкото и странно да звучи. Но още по- невероятно е, че не се е налагало често. Но, каквото и да говорим за миналото, днес учителите не получават това, което заслужават. И съвсем нямам предвид заплащането (макар че и то). Става въпрос за уважение, признателност, доверие... Колко от нас, след като завършим, се сещаме да отидем да видим учителите си? А ако ги срещнем по улицата, колко от нас им се обаждат? Все пак това са хората, които са ни научили да четем, да си пишем името, да разсъждаваме дори; показали са ни свят, който може вече никога да не видим; и сме били част от него, отворили са нови врати пред нас...

    Някои от „моите” учители сега се занимават с други дейности – обществени, бизнес и т.н.;  други все още са в класните стаи, опитвайки се да разкрият на тези след нас... себе си; защото във всяка дума, във всеки жест учителите влагат частица от същността си; други отдавна не преподават, „наслаждавайки се” на спокойни старини. Но важното е, че повечето от тях са останали УЧИТЕЛИ завинаги, защото това е най-вече призвание, а не просто  препитание.

     А най-важното е, нашите спомени да са изпълнени с уважение, признателност, благодарност, умиление. И... с любов!

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вилдан, благодаря за прочита! Изповедта ти е много искрена и тъжна. Жалко е... много жалко! Поздрави!
  • Прочетох и много съм чувствителна на тази тема...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=115953
  • Нели, наистина е жалко. Министърът /и не само той/ забравя, че също е имал учители! Поздрави!
  • Димов,в Държавата ни има явно не само първа, втора власт и "трета власт".. "Невидимата власт " май е най- силната...А след като не я виждаме не можем ДА МИСЛИМ за нея..Лошото е , че обществото ни е бедно не само финансово , но и откъм традиции на гражданственост и самоконтрол.. Вероятно ще минат десетилетия докато се научим , че държавата не е създадена от нас за да ни управлява и манипулира, а ние я създаваме , за да живеем по- добре.. в тоя ред на мисли няма да спра да пиша до настъпващия Празник на Славянската Писменост .. Ден , който Министърът на Образованието и Науката НЕ НАРИЧА ПРАЗНИК!!! Ден, в който забравя да поздрави Българския учител !!! Ден, който напоследък се чевства официално само ПРОФОРМА!!! ( така е по седенките... САМО МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ!!!)
  • Георги, Нели, благодаря за мненията! Хубаво ще е да има повече "луди"... Поздрави!
  • Не само "може",ами и "направо" съм
    Не си криви душата, драга!
    Не знам коя си, нито с 'кво се занимаваш,
    но едва ли не "Го" наблюдаваш.
    Всичко "на екрана" е драма...
    Коя от коя по-голяма

    А хората гледат и страдат...
    Забравят за свойте проблеми.
    Едно е, че ни правят на луди,
    а и наще са далеч по-големи...

    Кажи ми честно, не си ли забелязала, че хората които "отварят" подобни теми (за конспирация, политика на манипулацията и прочие) във филмите са представени, като образи отнесени, луди, идиоти, шизофреници и т.н. и т.н. Тогава привикналият към тези образи мозък на човек - не искащ да мисли на тези теми (а и по принцип) се възпротивява на чутото и го игнорира... НИКОЙ НЕ ИСКА ДА МИСЛИМ!!! И това е ВЯРНО!

    Мисли и се смей
    с две думи - Жи Вей!
  • Е това е.. Димов разкри Световната конспирация в ОБРАЗОВАНИЕТО и ПОЛИТИЧЕСКАТА МАНИПУЛАЦИЯ...
    А сега сериозно .. Може и да си прав !!
  • Отговорът на тези въпроси е много лесен, стига човек да не се отнесе несериозно към това, че никой не иска да управлява умни хора! Никой - защото не може... А контрол "трябва" да има. Така казват - така правят. Затъпяват ни чрез пренасищане с информация. Тривиалну е знам ама : Тиливизия, риалитита, риклами, фалшиви "избори" и ярки мечти биват набивани в наще глави! Не е НОРМАЛНО родители да коментират ВИП-БАЙ-БИГ БРАДЪР с децата си... просто НЕ Е
  • Нели,Миа,Дими,Белла,Светлана, благодаря за коментарите. Както често казвам, а и не само аз: медалът има две страни. Отношение за отношение. И все пак, когато децата умят да уважават /защото са научени на това/, родителите си, учителите си и изобщо да уважават, нещата ще са различни. Поздрави!
  • Учителят - Човек ( е обикновено безпаричен и беден, подритван от обществото заради избора,да не бъде със силните на деня..)А Човекът-Учител ( е духовно богат и извисен,независимо от отредената му позиция в обществената стълбица..)
    .......и все пак на учителя с любовНезависимо от всичко..
  • Всичко е до първите седем години - домашното възпитанието. После идват Учителите. И си спомням как моите деца ми казваха: "Не е така, както казваш, учителката каза..." И край. Ние никога пред децата не сме говорили нещо лощо за учителите, защото за тях те са авторитет. Ако ние вкъщи го подбием, нали утре и нашия ще подбие някой. Преди месец се видяхме с моята класна до осми клас. Нарече ме по име. Поканих я на гости. Направихме си маса извиках и мама, нали се познават от родителските срещи. Пяхме и тя ми каза, че съм й върнала младостта. Сега в детската градина на Симона продължаваме традицията. Тя обожава госпожите си и аз заради нея станах приятелка и с тях. Толкова е трудно да задържиш вниманието на малките. Възхищавам им се на тези хора, а щом децата ги обичат, значи имат призванието, остава само ние да им благодарим, че се грижат за децата ни.
    "А най-важното е, нашите спомени да са изпълнени с уважение, признателност, благодарност, умиление. И... с любов!" Ще допълня, дано и на нашите деца, Мария, дано!!!
  • Вероятно, когато нашето общество се научи да цени своето поколение... Когато детски(добавки) започне да получава всяко дете , без оглед на, мизерните 200-300 лева ,доход на член на семейство..Когато спрем да захвърляме децата си в домове(като Могилино) за сираци.. и да ги осакатяваме емоционално и психически, захвърлили грижата за тях, когато намерим достатъчно мисъл и разберем , че във финансовата клоака на обществото, един учител може да бъде много трудно уважаван, именно заради унизителните си доходи , независимо от призванието , което е намерил за себе си в тази професия...и се погрижим човекът, който въздейства върху личността на децата и ги учи да БЪДАТ...също да бъде, ..а не да поменува на границата на екзистенцминимума... Идва един светъл Празник 24 май.. Празник ,на който вече само си спомняме , че сме били някога малки и сме имали учители...Празник на който отдавна не празнуваме...
  • Попа, даскала и кметабили най- важните в селото едно време.. За жалост днес не е въобще така.. Учителите са поставени в унизителна и мизерна позиция в обществото.. И няма какво да крием.. в наве4ерието на 24 май.. България не обича своите учители. И не само това...но!! за това друг път.. темата е много болна..
Предложения
: ??:??