Небето е кристално чисто.
Виждам всичко като на длан.
Небето сякаш е огледало и в него виждам моята душа.
Съзирам живота си как изтича ден след ден.
Лицето ми се отразява в простора и в облаците виждам моите очи.
Дали те виждат това, което душата ми прозира.
Небето е кристално чисто. В него се отразява моята душа.
Тя копнее за малко простор.
Душата ми иска да покори света.
Но не със слава и блясък. Не с власт.
Не със злато, нито със сребро.
А с малко любов - чиста, истинска, неопетнена.
С любов, създадена от любов. С любов, съзидание, хармония.
Може ли днес човек да покори света с любов, съзидание и хармония?
© Стела Мънчева Всички права запазени