Небето е кристално чисто.

Виждам всичко като на длан.

Небето сякаш е огледало и в него виждам моята душа.

Съзирам живота си как изтича ден след ден.

Лицето ми се отразява в простора и в облаците виждам моите очи.

Дали те виждат това, което душата ми прозира.

Небето е кристално чисто. В него се отразява моята душа.
Тя копнее за малко простор.

Душата ми иска да покори света.

Но не със слава и блясък. Не с власт.

Не със злато, нито със сребро.

А с малко любов - чиста, истинска, неопетнена.

С любов, създадена от любов. С любов, съзидание, хармония.

Може ли днес човек да покори света с любов, съзидание и хармония?