Сам срещу дрогата...
Посветено на единственият човек, успял да докосне сърцето ми.
Предал си се...
Зачеркнал обещания... мечти... това ли беше, което искаш? ТЯ те победи! Просто се предаде. Предаде себе си, приятели, семейство. Не си същият и никога вече няма да бъдеш. Мислиш, че си силен. Но не си! Лъжеш и боли, ти го знаеш, аз го знам, но продължаваш. Обещаваш, умоляваш... искаш, но не спираш.
Трудно ще победиш нещо, което не искаш да изоставиш, дори и да ме убеждаваш в това. Убеди себе си, не мен. Моето доверие вече го няма, ти го уби.. не с лъжите, не с обещанията... уби го с нежеланието да се промениш.
Разбирам те... знам колко е хубаво, когато си надрусан. Бях с теб в „играта". И аз видях „розовите слонове", но за мен играта свърши, а ти продължи да играеш без да ти е интересно... Не спря... Не знаеше как, а можеше... Не знаеш и дали ще узнаеш не знам. И се страхувам. Ужасно се страхувам. Един ден ще науча непоправимото и какво тогава? Теб няма да те има и ще знам, че съм опитала, но не съм успяла да ти помогна. А съм искала... толкова много, безброй неуспешни опити..
Знам... с насмешка гледаш понякога на всичко това. Но знам и, че искаше да спреш... преди, не сега. Когато имаше смисъл от това. Сега го няма. Защо го изгуби? Защо се предаде? Защо го остави?
Направи го пак... а ми обеща. Не беше трудно да признаеш, че имаш нужда от помощ. Това не означава слабост, макар че ти си слаб. Дори и да не го разбираш, а и да го разбираш, не би си го признал. Прекалено си горд... и това може да те убие, ако не сега, то... все някога ще се случи. И... само ако се промениш... ако признаеш...
Не е срамно - похвално е. Уви, не го направи. Предпочете да се мъчиш... сам... Изборът беше твой и ти избра... без мен.
Късмет! Ще ти е нужен - МНОГО!
Сега си далеч... и си сам. Без приятели, без познати, без семейство. Сам срещу нея. Сам срещу дрогата! Очи в очи. Слабост срещу сила. Изхода сякаш е предизвестен, нали...? Всички очакват ТЯ да победи, но не и аз. Силно се надявам, че ще можеш да се справиш, защото знам, че искаше... Дано и сега поискаш, а щом поискаш ще успееш. Аз вярвам.
© Теодора Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Все едно аз съм го писала за първата си любов.... същата история.....
-
Той е човек, неспособен да покаже емоциите си под различните им форми, когато не е надрусан. Може би, това е и причината да го прави все още. Неговият начин да се почувства истински...
-
Моите поздравления! Това е истината...Там е слабостта...Там е "скривалището"...Там е "по-добрият живот"...
Малко са хората измъкнали се от дрогата, но евала им на тези с такава воля и хора, подкрепящи ги и търпящи всякакъв вид третиране. -
кво да ти кажа:БРАВО имам приятели които са били в това положение,но и те като твоята геройня спряха навреме,а за есето едно голямо БРАВО
-
наистина е много гадничко,но... това е самата истина. Малко са хората които се отплитат от мрежите на дрогата... Поздравявам те за написаното..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
