Посветено на единственият човек, успял да докосне сърцето ми.
Предал си се...
Зачеркнал обещания... мечти... това ли беше, което искаш? ТЯ те победи! Просто се предаде. Предаде себе си, приятели, семейство. Не си същият и никога вече няма да бъдеш. Мислиш, че си силен. Но не си! Лъжеш и боли, ти го знаеш, аз го знам, но продължаваш. Обещаваш, умоляваш... искаш, но не спираш.
Трудно ще победиш нещо, което не искаш да изоставиш, дори и да ме убеждаваш в това. Убеди себе си, не мен. Моето доверие вече го няма, ти го уби.. не с лъжите, не с обещанията... уби го с нежеланието да се промениш.
Разбирам те... знам колко е хубаво, когато си надрусан. Бях с теб в „играта". И аз видях „розовите слонове", но за мен играта свърши, а ти продължи да играеш без да ти е интересно... Не спря... Не знаеше как, а можеше... Не знаеш и дали ще узнаеш не знам. И се страхувам. Ужасно се страхувам. Един ден ще науча непоправимото и какво тогава? Теб няма да те има и ще знам, че съм опитала, но не съм успяла да ...