СаМа
Седя сама на края на света. Гледам в една точка и се чудя... На какво и аз самата не знам. Болката ме изгаря отвътре. Сърцето ми е натежало, ще се пръсне. Но нищо не помага. Очите ми са пресъхнали и не капва нито една сълза. В какво сгреших? Какво толкова направих? Заслужавам ли това страдание или не? Аз не изпитвам вина, но дали не трябва? Но не мога да разбера какво сторих? Толкова ли лошо е било, за да изпитам такава болка? Та аз цял живот понасям лошотията на другите, но те не страдат ни най-малко! Тогава защо? Защо аз?
Седя и мисля. Дадох на хората токова много. Напрвих толкова много. А те... Или може би това много не е било досатъчно? Може би това не е всичко. Може би, може и още... А може би никой не оцени труда ми. Никой не разбра, че му подавам ръка, че му гласувам доверие... В този сват, изпълнен с лицемерие, никой не разбра как се чувства едно малко незначително сърце. Сърце, което даваше като не очакваше да получи нищо в замяна. Сърце, което стана за посмешище. Никой не го разбра... Дали някой ден ще бъде стоплено? Никой не знае. Може и да си остане самотно завинаги. А може и да има искрица, която да го стопли.
Но след толкова разочования дали ще е готово пак да се раздаде? Дали в него остана нещо - и то не знае.
Но ако раната е толкова голяма, че никога не се “съживя” отново? Тогава какво?Ще стана като повечеро - коварна и лицемерна? А може би вече съм. Преди сърцето ми не бе способно на такава низост. Но сега може и да е. Сега може би не остана никаква искрица, проблещукала самотно, която да ми помогне. Вече съм повече от мъртва. Вече нямам сърце. Защо? Защото бе наранено. Вече не ми пука за никой. Нямам съвест и душа - сякаш всичко в мен умря. Нищо не ми остана. Нищичко...
© Мила Костова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно есе! Много ми хареса, тук видях начина, по-който мислех до скоро. Моят съвет е: не губи вярата си в хората! Защото дори да не го показват, и на тях им пука за нас, но просто ги е страх да го покажат, за да не бъдат наранени. Това е моето мнение
-
браво!есето е страхотно-наистина си се справила!
-
наистина много добре си се справила.бих ти писала не 6,а 10,ако можех,защото много добре разбирам за какво говориш.Начинът ти на изказване е чудесен
-
Благодаря ви много за подкрепата.Ще се справя!
-
Браво, есето ти е много хубаво. Отново си се справила чудесно От мен (6)
-
Мрак и празнина...има един фактор само-Време.След време болката не изглежда толкова парализираща, празнотата бива запълнена или поне залъгващо запълнена от нещо или някой....малко време и много воля.Май друга рецепта не знам.
-
Браво,есето ти е много добро и има доста смисъл.Отново си се справила блестящо,но трябва да знаеш,че точно сега,в този момент,в който си мислиш,че няма да успееш и да продължиш напред,точно сега трябва да си най-силна и да вярваш в себе си!!!Сигурна съм,че ще се справиш!!!Успех!!!
-
Ростислава е права. Не бъди празна.
-
Чувството на безсилие,на болка и самота ми е познато.Често си мислим,че никой не оценява нещата,които правим,но грешим.Дори един единствен човек да го направи,значи трудът ни е възнаграден,затова не провесвай нос,бори се за каузите,в които вярваш,бори се със злобата,с коварството....с всичко,което ти пречи,но не се оставяй да се превърнеш в една от многото празни скитащи души,защото точно в това се превръщаме,когато оставим всичко в нас да умре. Есето ти е супр!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!
Гледай по-ведро на нещата...