14.01.2009 г., 0:50 ч.

Сами избираме какви да бъдем 

  Есета » Други
8877 0 3
2 мин за четене
Човек сам за себе си избира какъв да бъде. Дали в очите на другите или собствена преценка ние сами изграждаме себе си като личности. Всеки човек има собствена индивидуалност и е уникален сам по себе си. Но това не зависи само и единствено от нас, средата, в която се развиваме още от ранна детска възраст, било то семейство, приятели, оказва голямо  влияние. Разбира се всеки човек се ражда със свой собствен характер, а това играе много важна роля в по-нататъшното развитие като личност. Но идва един период, във който сами поемаме по пътя на живота и всичко зависи само, и единствено от нас. Възможността, която ни се дава да избираме какви да бъдем, било то в професионален или личен план. Ние сами избираме това което сме, изправени сме пред различни възможности какви да бъдем. Жалко е, че някои от нас не поемат по правилния път, било то по тяхна вина или по стечение на обстоятелствата. Това, което представляваме, си остава за цял живот. Човек се променя, но не чак до такава степен - заличаване на главните черти от характера му. Избираме какви да бъдем, но дали имаме възможност да осъществим мечтите си, за съжаление - рядко. Повечето от нас живеем живота си по задължение, а не с желание и не защото така сме го предпочели, а защото така са се стекли обстоятелствата. Не всички получаваме  това, което искаме и не всички ставаме хората, които сме искали да бъдем. Мнозина смятат, че всеки човек има предначертан пред себе си път, дали наистина е така, или всичко зависи само и единствено от нас? Все пак много фактори влияят на развитието ни като личности.
  Семейство, приятели, работа, интереси - всичко това ни влияе по някакъв начин. 0ще от ранна детска възраст се оформят главните черти от характера ни, дали прощаваме лесно, способността ни да обичаме, колко сме доверчиви и т.н. Важното е да се борим за това, което искаме и независимо с колко усилия да го постигаме.
   Преценката ни за самите нас не винаги е правилна, понякога не признаваме грешките си, но ето това е част от нашия характер, нашата личност. Сблъскваме се с какви ли не обстоятелства, хора, преодоляваме трудностите и ставаме по-силни... Правим грешки, признаваме си ги, учим се от тях. Преживяваме предателства, лоши моменти, хубави моменти и всичко това ни изгражда като хора, уникални сами по себе си. С усилия можем да избираме какви да бъдем, как да живеем живота си, важното е да вярваме в мечтите си и да се борим, за да ги постигнем.

© Катрин Аврамова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно есе
  • ,,Повечето хора използват първите години от живота си за да съсипят последните!''-(може да има изключения)
  • " Жалко е, че някои от нас не поемат по правия път, било то по тяхна вина или по стечение на обстоятелствата." Нали всеки сам си избира пътя? Това, че според теб избора на другия е погрешен, не значи, че и той го вижда като такъв.Като цяло не ми харесва есето ти, честно.
Предложения
: ??:??