САМО ЛЮБОВТА И ВЪЗТОРГЪТ ОТ ЖИВОТА МОГАТ ДА НИ ИЗКАРАТ НА ЖЕЛАНИЯ БРЯГ Сигурно
е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка на Битието
- Любовта. Тя, която носи всички хора на крилете на неземно щастие. Но и която е
в основата на много трагедии. Най-важният принцип на християнското учение е
любовта. Тя е универсално средство за общуване между хората. Всеки човек е божие
създание и по тази причина е достоен да приеме божествената любов. Но и да дари
своята на другите. Знаем, че сме родени от любов и създадени за любов. Нали
затова любовта е по-силна от смъртта, защото непрестанно ражда живот. Любовта е
двигател на човешката активност и деятелност. Когато човек се стреми към любов и
щастие, е той може да достигне до всеки желан бряг и да изкачи всеки жвлан връх.
Когато човек обича и е изпълнен с възторг от живота, пред наго няма прегради.
Който поне веднъж в живота си е бил влюбен, той непременно е разбрал, че това
чувство го е направило вълшебник. Наистина любовта ни облагородява, изпълва ни с
енергия за живот. Когато човек обича, думата му се подмладява. Той с други очи
гледа на света около себе си. Намира сили да отстаява своите решения, да постига
поставените цели. Любовта е и вяра, и опитимизъм, и възторг. Любовта ни прави
по-великодушни. Кара ни да се срамуваме от слабостите си, да се стремим към
съвършенство, за да заслужим любовта на другите. Често сравняват любовта с
пролетта и с полета на птиците. Лети като птица душата на влюбения. Лети към
желания бряг. А кой е този бряг? И колко дълбока е водата, която трябва да
преплуваме, за да го достигнем? За мен един от желаните брегове е успешното
завършване на средното образование. Любовта не ми пречи, а ме амбицира да уча,
за да постигна по-високи резултати. Ако доплувам успешно, пред мен ще се изправи
нов бряг – желан и още по-далечен – приемането ми в ВУЗ. Човек вечно пътува в
живота си. Пътува в пространството и времето. Но пътува към думите и сърцата на
хората. Най-дълго и трудно е пътуването към хората – към тяхната любов, доверие
и уважение. Пътуването към другите е нашето изпитание. Затова трябва да носим
важен товар по пътя си – любовта и възторга от живота. А защо и възторгът от
живота? Защото той също ни помага да достигнем желания бряг. Само човек, който
може да се зарадва на изгрева, да усети красотата на залеза, да се опияни от
птичата песен и да почувства дъха на цветята, може да се нарече истински жив.
Човек, изпълнен с оптимизъм, вяра и желание за живот. Такъв човек никога няма да
се предаде пред трудностите, а ще се бори, за да победи, за да достигне желания
бряг.