11.02.2008 г., 20:56

^Само ме обичай^

2.6K 1 2
Моля те, не говори... Протегни ръка... Докосни ме... Виж... Аз плача...
Ела с мен за малко... Ела на нашия измислен остров...
Там ще сме сами завинаги... подай ръка...
Обвита в нежност, ще бъда твоя, ще горя в ръцете ти, ще запаля и теб...
Не бягай! Виж – треперя! Защо ли? Обичам те! Ела по-близо!
Да! Искам да те усетя… За първи и последен път да бъдеш толкова близо до самата мен!
До това, което съм… Не се страхувай…
Хайде, побързай тръгвам си!…
Не виждаш ли, че аз сам просто една кукла... без душа... без сърце...
Болеше и го изтръгнах... вече го няма... За жалост боли и сега... защото го няма
Виждаш ли? Та нашият остров вече не е същия...
Толкова много нежност, а толкова малко време да я споделим...
Спаси ме! Виж, падам! Подай ръка да изляза от тази дупка... Само ме обичай!


Не са подрени, но бяха последни думи на момиче, борещо се за живота си...
Молейки се да я спаси...
Но той просто се обърна и не чу думите й! Просто си отиде...
А с него и тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...