Само с надежда целта си няма да постигнеш
Арабска пословица
Тя стоеше и се взираше в звездите, сякаш търсеше нещо.Бе неподвижна, защото ако се помръднеше може би щеше да загуби невидимата нишка, която мисълта бе изплела.Очите й гледаха, но не виждаха…търсеше упование, търсеше себе си, искаше да задържи надеждата…
Мислите препускаха една след друга-“…аз, живота, мечтите ми, те…”.Нечути безгласни думи отекваха в празната стая. Устните й помръднаха, искаше да каже нещо, но сякаш не намираше думи…Тъмнината бавно и непреклонно се спускаше наоколо, може би тя бе единственото упование на тази объркана човешка душа. Изгря луната- пълна и блестяща, забулена сякаш в мъглата на далечината като олицетворение на живота. Тя осъзнаваше истини, които досега бе подминавала, които не бе видяла. Беше се надявала толкова силно, толкова жадно бе искала…мечтите я увличаха в приказките на онзи свят, вплетен в реалността, едно цяло с нея, но толкова различен…нейният свят…бе толкова щастлива, но когато разбра, ...