Само с надежда целта си няма да постигнеш

Арабска пословица

         Тя стоеше и се взираше в звездите, сякаш търсеше нещо.Бе неподвижна, защото ако се помръднеше може би щеше да загуби невидимата нишка, която мисълта бе изплела.Очите й гледаха, но не виждаха…търсеше упование, търсеше себе си, искаше да задържи надеждата…

Мислите препускаха една след друга-“…аз, живота, мечтите ми, те…”.Нечути безгласни думи отекваха в празната стая. Устните й помръднаха, искаше да каже нещо, но сякаш не намираше думи…Тъмнината бавно и непреклонно се спускаше наоколо, може би тя бе единственото упование на тази объркана човешка душа. Изгря луната- пълна и блестяща, забулена сякаш в мъглата на далечината като олицетворение на живота. Тя осъзнаваше истини, които досега бе подминавала, които не бе видяла. Беше се надявала толкова силно, толкова жадно бе искала…мечтите я увличаха в приказките на онзи свят, вплетен в реалността, едно цяло с нея, но толкова различен…нейният свят…бе толкова щастлива, но когато разбра, че никога не може да има мечтите си-падна и я заболя.

         Казват, че надеждата умира последна…но какво става, когато си разочарован от нея…нищо!

         Защото животът е един театър, един бал с маски, един пъзел.Ти трябва да го режисираш така, че да подредиш картината, която искаш,Животът е всичко, което имаш, всичко, което нямаш и всичко, което можеш да имаш. Реален и дързък. Тя осъзнаваше, че не може да се уповава вече само на надеждата, защото тази надежда бе в статично положение. Разбра, че колкото и силно да се надява, нищо не може да стане от самосебе си. Искаше се тя да вземе участие във филма на живота си.

         И извика: “О!Измамна човешка надежда!” Думите разцепиха мрака, но никой не я чу, защото нямаше кой. Тя бе главният и единствен герой във филма…Не знаеше къде е,не се опитваше и да узнае.

         Търсеше невидимата логика, вслушваше се в невидимия вятър…Разумът бе родил илюзии и празни мечтания, но сърцето и душата й виждаха невидимото и откриваха смисъла на живота в това да се срещне първо със себе си, само така може да намери отговорите на въпросите и търсенията си, подплатени с новата надежда. Реши да не се огъва пред нещастието и разочарованието. Реши да преодолее страха си от неизвестното и да поеме отговорността на живота. Реши да избира и да плати цената на своя избор. Разбра, че само с надежда целта си няма да постигне. И така, изпълнена с желанието да режисира наново филма на живота си, така че да има happy end, тя се усмихна. Вече не се крепеше само на надеждата, беше се вкопчила в нея, но имаше вярата, че може да скъса оковите на трудностите и да бъде това, което иска. Чувстваше се силна. Повярва в себе си, защото притежаваше устременост, вяра и … надежда. Една дума, която не позволява на свещицата на вярата да изгасне…

                                                                  Written by Eli:}