Тя беше до мен всеки изминал ден и продължава да е с мен. Единствената ми приятелка "Самотата". Искаше ми се да избягам, да замина надалеч да не виждам как всеки си играе с мен и моите чувства. Как всеки ми се подиграва зад гърба, тя е само с мен, чувствам я навсякъде около мен, спи с мен, върви с мен, усмихва се с мен, това е тя, вечната самота! Обичах, падах, ставах, изправях се, вървях срещу себе си, само всички да са щастливи и всички да са живи, какво получих в замяна, едно голямо нищо! Сега ми се искам само да не виждам никой, искам да побегна към един нов, различен свят. Искам и мен някой да обича поне веднъж, а не да виждам фалшивите усмивки, вечните обещания "Ще ти се обадя по-късно" или "нямам време, много съм зает". Искам и за мен някой да се притеснява, искам един-единствен да се намери, толкова ли много искам, Господи, кажи ми ти... само ти знаеш! Когато знаеш, че си лягаш сам, заспиваш сам и винаги си бил сам, чувството, мога да кажа, че никак не е приятно. Никак не е при ...