8.05.2007 г., 22:51

Самотата като спасение

9.9K 0 0
2 мин за четене

Какво е самотата? Всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това е едно от най-мрачните чувства, които ясно показват нуждата ни от взаимотношение и от любов. Самотата ни кара да се чувстваме тъжни, намръщени- да гледаме на живота песиместично.

      Самотата ограбва човек и може да доведе до редица негативни действия и мисли, когато останеш сам с нея. Тя е спасение за хора, на които се е превърнала в част от живота им. Самотата е неизбежна.

      Това, което ни кара да се чувстваме самотни, е страхът. Страхът да се срещаме и общуваме с други хора. Той е свързан с минали преживявания на отхвърляне, в които се засилва опасението, че никой не те харесва, никой не го е грижа за теб. Страхът от провал може да ни изолира от другите. Понеже веднъж не си успял, то следващия път ще си по-предпазлив, ще се откажеш и ще се затвориш сам в себе си.

     Самотата е нещо, което всички рано или късно опознаваме. Аз съм се чувствала самотна не един път. Някога съм имала нужда от някого до мен, просто да ме гушне и да усетя, че не съм сама. Друг път съм се чувствала самотна в мислите си... никой не може да ме разбере. А дали не съм била самотна, защото аз така искам? Не, не вярвам! Аз не обичам самотата, страх ме е от нея. Страх ме е да мисля, че може би тя не е просто позната, която идва от време на време, за да напомни за съществуването си. Не обичам самотата! Предпочитам да не я опознавам. За някои хора се е превърнала в начин да се измъкнат от проблеми и неприятности, като се затвотят сами в себе си. Нищо чудно, че съществуват и такива с представата, че на тях е залепена табелка с надпис “ самотен “ .

    Между  сам и самота има разлика и то голяма. Самотата е негативна емоция, докато да избереш да бъдеш сам е по-скоро състояние породено от личните предпочитания. Понякога  ние се уединяваме  или оставаме концентрирани върху дадено действие, за да я завършим и демонстрираме индивидуалност. Да бъдеш сам определяме самите ние, доколко ще допуснеш даден човек до себе си в своето лично пространство.

    Ние сме уникални и неповторими и като такива може да изградим качествени отношения първо с самите нас и чак тогава с хората, които ни заобикалят. Когато самотата стои срещу теб - разчупи леда, замисли се какво ще стане, ако не мислим толкова отрицателно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...