Нека започнем от тук: Какво е това самота? Какво означава да си самотен? Самотата не е от най- приятните неща, но всеки човек има момент, в който е самотен. Да си самотен, означава да няма на кого да споделиш. Около теб да не кръжи никаква положителна енергия. Колко лошо е това, никой не желае да е самотен.
  Тук самотата се разделя на две части. Първата от тях е : намираш се на купон. Там има толкова много хора, че дори и мравка не би могла да си проправи път. Всички тези хора слушат музика, танцуват, говорят си, смеят се. Тогава ти можеш ли да си самотен? Разбира се, че можеш. Дълбоко в теб нещо липсва, има черна дупка, заради която чувстваш самота. Тази дупка е като звяр, изяжда всичките ти емоции и единственото, което чувстваш, е самота.
  Втората част е такава, че ти се намираш сам примерно вкъщи, седиш на един стол, но въпреки всичко, не изпитваш самота. Не се нуждаеш от приятел, не се нуждаеш от подкрепа. Около теб всичко е приятна мелодия. Толкова приятна, че ти мислено се пренасяш в една раздвижена атмосфера.
  Излиза, че човек може да е самотен на най- забавното място. Да се опитва да запълни тази дупка, да търси майчината обич, приятелската прегръдка, утехата, но никъде да не я намери, да си като паднало пожълтяло есенно листо, което желае да се върне на дървото и пак да е зелено, да е сред своите многобройни, все още не паднали, приятели. Мъчна е самотата, мъчно е и когато си самотен и приятелят, най-близкият човек, не виждат това и не могат да те извадят от безцветната стая с четири стени.
 Но пък и прекрасно е, когато си сам, когато пак си в стая с четири стени, но този път  стените са изпълнени с цвят и от тях излиза мелодия и въпреки сам, не си самотен, точно обратното, щастлив си.
  Накрая или потъваш в ямата, или успяваш да я прескочиш и продължаваш напред. Това е като да гледаш филм, избран от теб или с щастлив край, или завършек в черно.