Самотни мисли

Седя си сама в къщи само с моите мисли. Вчера беше Разпети петък. Днес е събота. А утре ще е Велик ден. Дааа! Да му се не начуди  човек! Велик Ден! И какво се прави на този велик ден??? Първата работа е да кажем с устата: “ Христос Воскресе!” И да чакаме отговора : “Воистина Воскресе!” С устата, защото не на всички ни е в сърцето. После евентуално да отидем до църквата за да си покажем новите дрехи. И всички да видят колко сме духовни. И работата ни на роботизирани марионетки свършва. Идва веселата част. Събрали сме се родата и приятели на тежка софра и вече сме си ние. Печено агне, боядисани яйца, козунаци, вино и ракия. След третата чашка сме забравили и за Иисус и за Христос. Защото много от нас дори не знаят всъщност нищо за тези двамата, ако са двама. Май беше само един. Обаче иначе сме християни. Снощи един историк беше на гости в 7/8 телевизия и дори каза, че ние българите имаме много причини да се смятаме за родоначалници на възникналото по-късно християнство! Македонците ряпа да ядат. 
     Защо така бе хора? Нали всички знаем, че няма нищо по-страшно от невежеството!? Може би само лицемерието. Слушам по телевизията миряните излизащи от църквата какви красиви думи казват. За смирение, за скръб и състрадание към мъките Христови. Как всички трябва да сме добри, не осъждащи и смирени. Може би въпросът защо не сме такива е в думата “трябва”. Ами да, трябва, аммаа не е задължително. То много неща трябват , но трябва ли да се започва от мен? 
      Днес в социалните мрежи е пълно с яйца и кръстове, на които е разпънат Иисус. Всеки се хвали с козунаци, а от утре и с тежки трапези. И какво празнуваме? Възкресението на Христос. Колко от нас могат да кажат какво точно значи това? 
     Някога, по време на развития социализъм в моят град на Разпети петък имаше панаир. Улиците пълни със сергии, грънци и паници, миришеше на кебапчета и хората се радваха и пазаруваха. Легенди се носеха от търговци от цяла България колко оборот падал на този празник в града. Е, днес е с два дена по-различно. 
     Какво ли трябва да си докараме до главите още за да разберем, че материалното и лакомията, заедно с двуличието и невежеството няма да ни направят свободни. Още по-малко щастливи.
      Всяка година в тези дни гледам филм за живота на Иисус-Христос. И днес гледах по БНТ1 двусерийния филм “Иисус”. Миналата година гледах “Иисус от Назарет” , преди това “ Страстите Христови” на Мел Гибсън. И така нататък.  И всяка година плача. И не ми се яде нито агне, нито шарено яйце. Плача, че още гледаме на живота му като на приказка от 1001 нощ, след която да си кажем: “Еее деца, така юнакът загинал за да живеем сега ние мирно и честито!” А после три дни яли, пили и се веселили.
      Та нещото, заради което излях това негативно писание е за да попитам защо се радваме на Христовото Възкресение? Някои от нас смятат, че Иисус е Бог. И като такъв затова е възкръснал. А знаете ли, че в Тибет има не един и два случая на също така възкръснали обикновени хора. С тази разлика от нас обикновените, че са били с много дълбока духовна култура и разширено съзнание. 
     Аз не желая да казвам на когото и да било как да живее, още по-малко да съдя някого. Просто съм сама в къщи с мислите си и реших да ви ги споделя.
       Благодаря за вниманието!

послеслов:
 (А като написах в Google “велик ден” за да си сваля някоя снимка за под поста, познайте какво ми излезе? ….. Само снимки на шарени яйца 😳😳😳)