Тук няма да се опитвам да говоря с езика на логиката за нещо, за което не бива и не може да се говори с този език, защото просто принизява.
Върховният акт на анихилация е нещо по-голямо от всяка логика на нещата и езика. В него няма разум в този смисъл, в който сме свикнали да разбираме тази дума, а нещо тотално, отвъд логиката, но не отвъд мисълта, нещо, побиращо в себе си абсолютното и в миг ставащо нищо. Този синтез е отвъд всичко. В него няма фалш, няма надежда, няма я онази изкрица безсмислен смисъл, който е иманентно въплътен във всяко наше действие, дума, идея и изобщо мисъл. Няма я онази жялка суета, пропиваща цялото ни същество, няма го онзи гнусен страх, няма я фантасмагорията на глупците, няма го онова презряно тещеславие... няма, няма, няма... няма ги тези жялки отрови.
В него има само кристална чистота!!!
Това е единственият акт, в който за миг докосваме абсолютността на свободата, в него волята ни се разгръща в една непрекъснатост, която е извън времето и в безумния си га ...