10.04.2023 г., 8:10

Сбогом

1K 0 0

Когато любовта си отиде. Остава неизказани думи, думи, болящи колкото скала. Всеки прилича на себе си, всеки греши. Имам много грешки, но това прави ли ме лоша? Зла, не съм ли прокудена за обичта? Обичам, ала и греша.Аз съм цветето, което умира бързо. Небето, което синее кратко. Листото, отронено, после размазазано от скучайни стъпки. Имам криле, ала те са закърнели и толкова крехки, че се чупят. Душата ми е кратък стон, а понякога се събужда вихърът от емоции.... Никой не рзабира краткостта на духа. Стоновете от събрани шепнещи думи. Тъгата, седнала до пътя, слабото шумолене на безразличието. Белезите са, сломена гордост. Безсмислието засега е най-голямото ми оръжие. Спомените са болезнени отражения на отминалата любов. Косите плачат, коленете се огъват. Очите са ослепели. За да не виждам болката , за да избягам от реалността. Той си тръгна, понесъл вещи, произнесъл заклинания. Няма го. За кой да продължа да живея?.... 
Свирепо в мен тишината вика. Хармонията е безполезен вик. Гласът ми е пустинен. Пясък и горещина. Това остана след куфар и удряща се врата... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...