4.06.2008 г., 15:36 ч.

Сбогом, талант! Загубих те! 

  Есета
1500 0 6

Нещастен си, когато всичко свърши, защото накрая винаги разбираш истината. Усещаш светлия лъч на надеждата, минал като зарево през черната ти същност, оставил следи от себе си в душата ти навеки, каращ те да съжаляваш, че някога си се надявал.

© Владимир Белов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако такава е реалността, за какво живея? За да ми е гадно цял живот ли? Някак си, не намирам смисъл в живота при следните обстоятелства.
  • Така е!Накрая винаги излиза,че си глупак,защото си си вярвал,защото си се надявал....и виждаш наивното си щастие захвърлено на боклука...и после-"Добре дошъл в Реалността!'...ама със самозаблуда по-лесно се живее...
  • Благодаря Ви за ценното мнение. Въпреки песимистичната Ви настройка спрямо света, ще кажа, че все още има мислещи хора, просто човек трябва да намери подходящата за себе си среда.
  • Владимире, в момента нямам време да прочета повече твои произведения, но това, а и предишните две, са много добри! И със сигурност предизвикват размисъл не само у мен. Това, че хората не искат да мислят, че са зомбирани от един неестествен и агресивен рекламен свят, че живеят живот на мравки, а не на хора, не на мислещи същества, не означава, че някъде дълбоко повечето от нас не съзнаваме, че нещо определено не е наред с този свят и с нашата действителност...А и с нас самите...Продължавай да пишеш! Поздравявам те
  • Благодаря ти, Ася. Явно все още има хора, у които моите произведения предизвикват размисъл.
  • Ако не сме се надявали мисля,че е по-лошо ...
    Интересно...Замислих се!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??