UGLY_BOY
23 резултата
Нищо, написано по време на депресия
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...
Гледам него през прозореца и се чудя как ли живее, затрупан и задушен от толкова много многости.
На края на филма ми ме питат: „Защо остави всичките тези грешки?“ Отговарям: „Все пак животът продължава със своята безпочвена непосредствена радост. Капка по капка“.
...
1301
2
Нищо 2
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...
Изключен съм от света. Край злощастната ми глава не се въртят антени и приемопредаватели. Светът нищо не губи от моето изключване. Би следвало аз да губя, но аз печеля. Печеля облагородяващата му липса. И когато ме притиснете до стената с намерението да ме разстреляте или окайвате (все едно к ...
1012
2
Чистота. Безкрайна чистота и мъгливо слънце обкръжаваха дните ми. Обичах ей така, без да ми трябва нищо, без причина. Просто обичах. Живеех. Може би съм вегетирал, но чувствах, че живея.
София
11.07.2009 год.
София
11.07.2009 год.
1423
5
Агония
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава не ...
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава не ...
1561
17
Образът на мутрите в българското кино
Мутрите в българското кино – неизменна част, както от живота на средностатическия българин, така и от творчеството на съвременните български културтрегери – писатели и кинотворци. В това, разбира се, няма нищо учудващо. Именно на творчеството се пада неизменната ...
Мутрите в българското кино – неизменна част, както от живота на средностатическия българин, така и от творчеството на съвременните български културтрегери – писатели и кинотворци. В това, разбира се, няма нищо учудващо. Именно на творчеството се пада неизменната ...
2556
6
Нещастен си, когато всичко свърши, защото накрая винаги разбираш истината. Усещаш светлия лъч на надеждата, минал като зарево през черната ти същност, оставил следи от себе си в душата ти навеки, каращ те да съжаляваш, че някога си се надявал.
1584
6
Хм. И така. Най-накрая се заемам със задачата да опиша възможно най-безсмислените реклами в родния ни ефир до момента. Трябва да ви кажа, че по едно време се бях отчаял, че няма да сътворя нищо, тъй като най-погрешно си бях въобразил, че нашите медии вече не излъчват толкова безмозъчни реклами, какт ...
9763
5
Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всич ...
1480
8
Сутрешно слънце. Ярки лъчи. Ожънато пшенично поле. В далечината - завод. Магистрала. Кола. Волан и скоростен лост. Скоростомер - 120 km/h. Радиокасетофон. Тонколони. Диско от началото на 90-те. Звукови вълни от музиката - право в тъпанчевата мембрана. Леко подрусващ се на задната седалка човек, изпъ ...
970
Всичко в теб се спарва, а жегата и болката разяждат мозъка ти и го превръщат в бледа сивобяла каша. И ти немееш. Просто нищо не можеш да кажеш. И халюцинираш, и доизмисляш, за да се тормозиш все повече и повече, за да го набиваш в главата си и то да продължава да се блъска в мозъчната ти кора, да по ...
1257
2
Варовият ми разтвор. Никой няма да ме лиши от него. Насочвам се право към неговата бездна. Защото си го обичам. Той изгражда моята същност. Така е. Аз съм вар. Съдбата ме остави да правя каквото си искам от себе си и аз избрах да имам варова същност. Съдбата ме остави да бъда свободен и да избирам д ...
1869
13
На слънчевия град!
Ти. Защо ти? Нощен клуб. Приглушена светлина. Жълто. Кафяво. Синьо. Кафяво. Прилепнало. Музика. Лятна музика и жега. Любов. Не, тя не съществува. Ти ставаш. Тръгваш. Знаеш, че съм те гледал. Чувстваш се горда. Това те издига в собствените ти очи. Моят човек е бачкал много. Ти слуш ...
Ти. Защо ти? Нощен клуб. Приглушена светлина. Жълто. Кафяво. Синьо. Кафяво. Прилепнало. Музика. Лятна музика и жега. Любов. Не, тя не съществува. Ти ставаш. Тръгваш. Знаеш, че съм те гледал. Чувстваш се горда. Това те издига в собствените ти очи. Моят човек е бачкал много. Ти слуш ...
2277
8
В кадър виждаме 4 момчета, които вървят по булевард в краен квартал. Лятна привечер е. От дясната им страна се простират редица панелни блокове, част от които са с изпопадала мазилка, а от лявата - вилна зона с къщи, които се простират чак до половината на височината на средновисока планина, на върх ...
2097
11
Някъде далеч, в мрачните селения на тъмна и непозната земя, живеел дядо Кърт. Всяка вечер той излизал от дълбоката си дупка под земята, за да наказва малките и непослушните, влизайки в сънищата им и плашейки ги с най-страшните наказания на света. Пред дядо Кърт треперели всички - от студения и безду ...
1492
1
10
Не знам. Просто ми е трудно да дефинирам какво точно искам. Често съм си мислил, че щастието ми може да се състои в елементарни неща - просто да седна на една пейка в някой парк, да прегърна и целуна момиче, да усетя меката му коса, приятният мирис на кожата му, то да е по-малко от мен и аз да се чу ...
1307
14
Искам го с всяка фибра на тялото си. Искам онова топлото, онова близкото в сърцето ми и същевременно така далечно от физиката ми. Искам да докосна онази роза, която така злокобно разрязва съзнанието ми... И... да си намеря кабела. Къде е скапаният ми кабел? Къде е? Сега как ще я свързвам? Как ще свъ ...
1377
13
на... има ли нужда от посвещение?!
Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. ...
Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. ...
3153
3
Загубих личната си карта и, загубвайки я, сякаш загубих нещо друго. Загубих миналото си - да, именно онова минало, което в моите представи изглежда като кадри, снимани с жълт филтър за камера, създавайки ви впечатлението, че са леко поостарели, леко безсмислени, но и носещи някакъв шарм. Какъв? - Не ...
4948
9
Обществото беше пияно. То беше опиянено. Беше лигаво и гадно, лепкаво и мазно. Беше кич. Беше смесица от алкохол и ‘Be My Lover'. То мразеше София, защото беше от Варна... И Варна, защото беше от София. И без това омразата бе основната му функция. То имаше само една цел - да мрази, да мрази, да мраз ...
1326
14
"Какво й гледаш на тая малка курва?" - чу внезапно той в съзнанието си. А в ушите му звучеше радио "Нова". Любимото му радио в любимия му часови пояс - между 12 и 2 на обяд. Течеше предаването "Classic Brunch" - само меланхолна, апатична музика. И без това на него му бе меланхолно и апатично. Пък и ...
1719
13
I.Другият ъгъл
В памет на баба Иванка
Вървя по улицата, пресичаща другия ъгъл на живота и само разцъфналите дървета наоколо ми напомнят, че животът има и хубава страна. Вървя и мисля, че той е една двуъгълна фигура и това не е никак странно. Той просто не се подчинява на законите на геометрията. Нег ...
В памет на баба Иванка
Вървя по улицата, пресичаща другия ъгъл на живота и само разцъфналите дървета наоколо ми напомнят, че животът има и хубава страна. Вървя и мисля, че той е една двуъгълна фигура и това не е никак странно. Той просто не се подчинява на законите на геометрията. Нег ...
1132
4
Мъгла - безнадеждна, влажна и пуста. Селцето потъва в нея. Къщите биват обгърнати. И детството, оставило спомени от синка в съзнанието му, изчезва, заедно със селцето и сградките му. Споменът за слънце... Той прониква през мъгла. Слънцето и облаците проникват през мъгла, както и малкото детенце, кое ...
1241
4
Топло е. Необичайно топло е в тази градина. И много есенно, топло есенно, жълто. Стоя. Чета. Всичко е филм. Всички вие около мен сте филм. Вие ме възприемате като реалност, но за мен сте просто лента. Аз не се чувствам сред вас, не се чувствах сред хората, които минаваха покрай мен. Усещах как те ме ...
1937
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
