7.02.2008 г., 9:01 ч.
"Широка е пътеката и пространен е пътят, който води към гибел" - Матей
2288
1
0
3 мин за четене
Въпросът за всемира, човека и неговия живот идват още в детството ни. Детето пита: Какво е това? Или онова? Защо това е така? И това защо няма край? Родителите отговарят по начини, достъпни до детското мислене. По-късно тези въпроси идват в годините на младостта и младите вече сами търсят отговорите.
Ние, хората, живеем обикновено с поглед, обърнат „навън”, в набиране знания за света около нас. Изучаваме нещата, събитията близки и далечни, живота на другите,понякога си позволяваме дори да се намесваме… Но когато нещо голямо раздвижи пластовете на всекидневието, когато дойдат покрусите и лежим дни и нощи на болничното легло или погребалната кола отнася тялото на скъп човек към отворения гроб, тогава се замисляме не вече между другото, а сериозно и отговорно за себе си, за своя живот. Оглеждаме изминатия път и постепенно започваме да пренареждаме ценностната си система. Какво съм правил досега и има ли полза от него, се питаме ние? Постепенно осъзнаваме колко много ценно време сме загубили. Ще ви опиша една моя сутрешна разходка. Представете си как птичките пеят, времето е прекрасно, наоколо дърветата радват очите с красивите си цветчета. Всичко е като в приказка. Но ето, че погледът ми попада зад един разцъфнал храст. Там лежи човек, мъртво пиян, изцапан, с парцаливи дрехи, скъсани обувки и мръсно брадясало лице, до него на земята се вижда празна бутилка от алкохол.
Наистина съжалих този човек. Запитах се: Защо е стигнал до тук? Кае го е накарало да изгуби моралните и нравствените си ценности? И да предпочете широкия тъп, водещ към гибел? Може би безпаричието? Кой знае колко пъти се е питал, дали да си купи хляб или алкохол. Ако си купи хляб, ще го изяде и вечерта пак ще бъде гладен, а ако предпочете пиенето, ще забрави поне за един, два дни в каква нищета живее. Избрал е второто, предпочел е да избегне проблема, да го забрави дори и за малко.
Този човек е тръгнал по „широкия път на смъртта”, много скоро алкохолът и бохемският начин на живот ще го погубят, а дали се е питал къде ще отиде, когато това стане факт. Дали душата му ще влезе през „Райските порти” или ще слезе в безконечната мъка и ще плаща за греховете си?
Мислите си: „Колко старомодно, тя вярва в рай и ад?”. Но ще ви кажа, че всеки човек плаща за постъпките си – дали ще бъде изправен пред Божия съд, или пред човешкото правосъдие, дали ще плаща приживе или в смъртта – няма значение. Всеки отговаря за постъпките си.
Животът е устроен така, че ние сами да взимаме решения. Вярно е, че Бог ни е дал посока на развитие, но човек сам избира дали да продължи по същия път, или да свърне встрани. Всеки е бил заставен от обстоятелствата да избере посоката на своето пътуване. Някой ще попита: Какво всъщност значи да избереш широкия път? Според мен това се състои в нерешаване на проблема, стоварил се в натовареното ни ежедневие, а да се опиташ да го заобиколиш, като по този начин нарушаваш своята ценностна система, пренебрегваш морала и нравствеността си, а всъщност това не ти помага, просто игнорираш трудностите от съзнанието си, докато се появят отново множество на брой и по-големи.
Като пример бих дала млада, красива жена от средна или трета класа, която се опитва да си осигури по-добър живот, проституирайки. Надали някой от нас се е замислял какво изпитва едно младо момиче след или по време на контакт с някой доста по-възрастен и непознат мъж, колко отвратително се чувства и с какъв срам ще погледне близките и познатите си. И защо е всичко това? Заради недостиг на средства? Не! Според нея това е начинът да изкара повече пари за кратко време. А дали тези пари ще затъпят болката и отвращението, дали ще приглушат отчаяните викове на съвестта или срама от това, че е потъпкала достойнството си? Едва ли! Ето това значи да тръгнеш по широкия път, който води към гибел. Понякога може да не се взима предвид истинската смърт на тялото, а душевната и морална смърт. Тази смърт, която символизира гибелта на нашата нравственост, която убива живеца ни и ни прави да бъдем просто черупка без ядка. Ето за тази гибел говоря.
Не избирайте широкия път, защо трябва да бъдете смазани от срама, отчаянието или може би съвестта си. Колко по-добре се чувства човек, когато знае, че това, с което се изхранва, е спечелено с честен труд и без да е наранил някого.
Ние, хората, живеем обикновено с поглед, обърнат „навън”, в набиране знания за света около нас. Изучаваме нещата, събитията близки и далечни, живота на другите,понякога си позволяваме дори да се намесваме… Но когато нещо голямо раздвижи пластовете на всекидневието, когато дойдат покрусите и лежим дни и нощи на болничното легло или погребалната кола отнася тялото на скъп човек към отворения гроб, тогава се замисляме не вече между другото, а сериозно и отговорно за себе си, за своя живот. Оглеждаме изминатия път и постепенно започваме да пренареждаме ценностната си система. Какво съм правил досега и има ли полза от него, се питаме ние? Постепенно осъзнаваме колко много ценно време сме загубили. Ще ви опиша една моя сутрешна разходка. Представете си как птичките пеят, времето е прекрасно, наоколо дърветата радват очите с красивите си цветчета. Всичко е като в приказка. Но ето, че погледът ми попада зад един разцъфнал храст. Там лежи човек, мъртво пиян, изцапан, с парцаливи дрехи, скъсани обувки и мръсно брадясало лице, до него на земята се вижда празна бутилка от алкохол.
Наистина съжалих този човек. Запитах се: Защо е стигнал до тук? Кае го е накарало да изгуби моралните и нравствените си ценности? И да предпочете широкия тъп, водещ към гибел? Може би безпаричието? Кой знае колко пъти се е питал, дали да си купи хляб или алкохол. Ако си купи хляб, ще го изяде и вечерта пак ще бъде гладен, а ако предпочете пиенето, ще забрави поне за един, два дни в каква нищета живее. Избрал е второто, предпочел е да избегне проблема, да го забрави дори и за малко.
Този човек е тръгнал по „широкия път на смъртта”, много скоро алкохолът и бохемският начин на живот ще го погубят, а дали се е питал къде ще отиде, когато това стане факт. Дали душата му ще влезе през „Райските порти” или ще слезе в безконечната мъка и ще плаща за греховете си?
Мислите си: „Колко старомодно, тя вярва в рай и ад?”. Но ще ви кажа, че всеки човек плаща за постъпките си – дали ще бъде изправен пред Божия съд, или пред човешкото правосъдие, дали ще плаща приживе или в смъртта – няма значение. Всеки отговаря за постъпките си.
Животът е устроен така, че ние сами да взимаме решения. Вярно е, че Бог ни е дал посока на развитие, но човек сам избира дали да продължи по същия път, или да свърне встрани. Всеки е бил заставен от обстоятелствата да избере посоката на своето пътуване. Някой ще попита: Какво всъщност значи да избереш широкия път? Според мен това се състои в нерешаване на проблема, стоварил се в натовареното ни ежедневие, а да се опиташ да го заобиколиш, като по този начин нарушаваш своята ценностна система, пренебрегваш морала и нравствеността си, а всъщност това не ти помага, просто игнорираш трудностите от съзнанието си, докато се появят отново множество на брой и по-големи.
Като пример бих дала млада, красива жена от средна или трета класа, която се опитва да си осигури по-добър живот, проституирайки. Надали някой от нас се е замислял какво изпитва едно младо момиче след или по време на контакт с някой доста по-възрастен и непознат мъж, колко отвратително се чувства и с какъв срам ще погледне близките и познатите си. И защо е всичко това? Заради недостиг на средства? Не! Според нея това е начинът да изкара повече пари за кратко време. А дали тези пари ще затъпят болката и отвращението, дали ще приглушат отчаяните викове на съвестта или срама от това, че е потъпкала достойнството си? Едва ли! Ето това значи да тръгнеш по широкия път, който води към гибел. Понякога може да не се взима предвид истинската смърт на тялото, а душевната и морална смърт. Тази смърт, която символизира гибелта на нашата нравственост, която убива живеца ни и ни прави да бъдем просто черупка без ядка. Ето за тази гибел говоря.
Не избирайте широкия път, защо трябва да бъдете смазани от срама, отчаянието или може би съвестта си. Колко по-добре се чувства човек, когато знае, че това, с което се изхранва, е спечелено с честен труд и без да е наранил някого.
© Сара Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
