Мислил ли си някога, че щастието ти зависи от някой. Не, не просто от "някой", а от точно определен човек. Но си сигурен, че той няма да те направи щастлив. И не, не защото не иска, а защото се страхува повече и от теб. И тогава ти нямаш избор, освен да се бориш или просто да го чакаш да те подмине, защото си сигурен, че той няма да те спаси от нещастието. И не, не защото не иска…
Но какво става, когато всичко се обърне срещу теб? Даваш от себе си, опитвайки се да помогнеш на себе си, или най-вече на него, докато от теб не остане нищо. И тогава отново ти трябва помощ. Помощ от човека, на когото си се опитвал да помогнеш с последни сили. Помощ, която никога не си очаквал. Помощта, която ти е най-необходима. Помощта, която вероятно няма да получиш.
И тогава всичко се преобръща… за пореден път. Въпросът е: “Това ли е окончателната позиция?” Или всичко ще продължи да се променя, докато ти не издържиш. Докато не прескочиш парапета. И чак тогава той ще разбере, какво е изгубил. А нужно ли е ...