Щастлива ли съм?
Вечер е, един обикновен ден от седмицата. Стоя си сама в кухнята и размишлявам над живота. Сипала съм си една огромна чаша с червено вино, а бройката на цигарите ми в кутията драстично намалява. Пералнята върти, мусаката се пече. Моите момчета гледат телевизия, всеки в своята стая. Пия си виното и си мисля. Е, не мисля много, защото все пак съм блондинка и не ми се отдава тази дейност, но поне се опитвам. Щастлива ли съм? Това се питам? Да! Имам семейство, дете, котка. Роднини на богато. Изведнъж се чува вик. Стряскам се. Синът ми. Машинално отварям шкафа със сладките, слагам в чиния и наливам вода, леко топла, защото от студената го боли гърлото. Отивам при мъжа на живота ми. Сервирам му, гушкам го, изслушвам пороя от думи около 15 минути (все пак ми е син и прилича на мен), казвам "лека нощ" и отивам пак при пералнята и печката. Нов вик. Любимия ми съпруг иска портокали и сок. Обслужвам линията. Не мрънкам. Просто го правя. Добра майка и съпруга съм. Сядам пак с цигара в ръката и се замислям. За сина ми. Колко невероятен е той и как промени живота ми. Когато се прибера вечер смазана от работа и проблеми и го видя, всичко за миг изчезва като с магическа пръчка. Как изпълва сърцето ми и, откакто го имам, не се чувствам самотна и необичана от никого. Знам, че на света има човек, който ме обича безгранично и за когото съм единствената. Замислям се и за съпруга ми. Страхотен е. Стана на 30 и е все така невероятен. Най-интересният мъж, когото познавам. Не, невинаги е мил и внимателен, но аз съм му свикнала, все пак не му е лесно с мен. Ужасна съм. Знам го. С мен трудно се живее. За приятелките ми, които ме обичат, пред които плача, смея се, обиждам, викам, псувам и въпреки това ме обичат. Мяукането на котката Мартин ме сепва. Тъкмо се бях просълзила. Разгонен е и търси котки. Скарвам се на котката и продължавам да мисля. Но вече няма за какво. Щастлива съм. Наистина. Имам всичко. Дори повече. Пералнята свърши. Отивам да простирам. Изключвам и мусаката. Време е да си лягам. Важното е, че си лягам щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Дионисиева Всички права запазени
