Понякога се чудя щастлива ли съм? Седя, гледам в една точка и се замислям какво изобщо се случва с мен ? Какво изобщо правя с живота си, ще престана ли някога да се самосъжалявам и най-сетне да променя нещо сама, вместо да седя и да чакам „съдбата“ да си подреди всичко...
Питам се защо позволявам всеки да ме използва, аз да търпя всичко, после да си казвам, че повече няма да го допусна и да си остава само на думи. След поредния път, в който ме нараниха, си казах, че това е за последно! За съжаление, не е така... Продължавам да се правя на светица, да търпя всеки с оправданието, че си имал проблеми и не искал да си го изкарва на мен, да си мълча и да „не обръщам внимание“ на всички тези хора и поведенията (отклоненията) им. Само че започва да ми омръзва! Защо мен никой не се „налага“ да ме търпи, а винаги аз трябва да проявявам разбиране ? Защо аз плача и се самосъжалявам, а не някой друг ? Искам мен някой да ме търпи, аз да унижавам, използвам, обиждам и наранявам хората и те да си мъл ...