Понякога се чудя щастлива ли съм? Седя, гледам в една точка и се замислям какво изобщо се случва с мен ? Какво изобщо правя с живота си, ще престана ли някога да се самосъжалявам и най-сетне да променя нещо сама, вместо да седя и да чакам „съдбата“ да си подреди всичко...
Питам се защо позволявам всеки да ме използва, аз да търпя всичко, после да си казвам, че повече няма да го допусна и да си остава само на думи. След поредния път, в който ме нараниха, си казах, че това е за последно! За съжаление, не е така... Продължавам да се правя на светица, да търпя всеки с оправданието, че си имал проблеми и не искал да си го изкарва на мен, да си мълча и да „не обръщам внимание“ на всички тези хора и поведенията (отклоненията) им. Само че започва да ми омръзва! Защо мен никой не се „налага“ да ме търпи, а винаги аз трябва да проявявам разбиране ? Защо аз плача и се самосъжалявам, а не някой друг ? Искам мен някой да ме търпи, аз да унижавам, използвам, обиждам и наранявам хората и те да си мълчат. Съмнявам се, че ще стане! Но аз нали съм си добричка и изслушвам всеки, то там ми е и грешката де, давайте, тъпчете ме, аз ще си стоя и ще ви се усмихвам... Можете да ме лъжете, няма страшно, ще се правя, че вярвам и всичко ще е наред. Все пак съм наивна (да не казвам сляпа!) глупачка, която явно няма нищо против да бъде използвана! Да, всичко е прекрасно, докато не дойде момента, в който ми писва. Тогава аз обиждам, наранявам и унижавам, само че не карам никой да ме понася, харесва ми да си излизвам гнева след толкова време мълчание, и после да ми се сърдят. Да, така трябва! Сърдете се, обидени сте все пак, но не ми пука. А щом се стигне дотам да не ми пука, значи е станало време всеки да си поеме по пътя. Зарязвам хората, които не са обърнали внимание на добротата ми и не, не съжалявам. Щом някой не те оценява, те губи! Клиширано, но адски вярно. После всичко, което си правил и правиш за някой се забравя, сега си лошия, не ставаш за нищо, не заслужаваш нищо... Наистина може да няма много плюсове в цялата ситуация, но пък кой не е доволен, когато си изхвърли боклука ? Аз лично с отпадъци не желая да живея, започнала съм разчистването и не е много лесно. Но когато приключа, ще се гордея със себе си и ще съм много по-щастлива. Е, не е много похвално да се скараш с някой, само защото си му мълчал, когато не е трябвало, но все пак човек се учи от собствените си грешки, не нечии други! Да, и това е клише, малко е банално да се повтарят едни и същи изрази от всеки човек, но пък от друга страна нали затова са измислени?!
Не винаги и аз постъпвам правилно! Не давам шанс на хора, които знам, че го заслужават, а давам по няколко на тези, които знам, че не го! Нали споменах, че съм глупава ? За мен обаче важното е, че започнах да оценявам хората и това, което правят за мен. Тъжно е, че чак сега го осъзнавам, но по-добре късно, знаете. Може да звучи смешно, но се чувствам по-пораснала от преди. И докато аз се самоосъзнавам, тези хора не престанаха да бъдат до мен в какво ли не! Аз се радвам, че ги има. Благодаря им за всичко, което са съпреживели с мен!
Някой ден ще се променя и няма да позволявам грубо отношение към мен. Малко ми е объркано, все още научавам някои неща. Не е лесно, всеки го знае, само че не съм от хората, които се предават, няма да ме сринат, няма да го позволя, не повече! Казах го и в началото, но различното е, че сега го усещам! И докато се променям към по-добър човек и израствам, мисля че си отговорих на въпроса, с който започнах: Да, ЩАСТЛИВА СЪМ!
© Габриела Тончева All rights reserved.
Браво! Хареса ми!