Щастливи ли са червеите
Животът на червея е еднообразен, сив и изпълнен с безличие. Всеки един момент е подобен на предишния до самата смърт. Лишен от емоции, идеи. Лишен от смисъл.
Сам по себе си червеят не се отличава с нищо от останалите. Няма очи за света около него. Пътят му е изграден от множество тунели, които рядко се пресичат. Бледо подобие на същество, зародило се в мрака, отправило се към мрака и изчезнало в мрака.
А колко поразителна е приликата на хората с червеите... Родени, за да се изгубят в забрава. Толкова еднакви, безчувствени, безхарактерни. Толкова изолирани в собствените си схеми. Толкова изплашени да излязат от тунела, копан усърдно цял живот. Невиждащи нищо друго, освен дребните си лични проблеми, отказващи се да се отворят за различното. Бунтувайте се срещу безличността, защото тя е толкова поглъщаща... А станеш ли подобен на червей, шансът да изплуваш обратно в светлината е малък.
Как можеш да бъдеш щастлив, когато не знаеш как да чувстваш? Всички подобия на емоции в това лъжовно съществувание са всъщност илюзия, породена от праволинейния еднообразен път, който повечето следват. Хората, които приемат без страх уникалното, тези, които следват мечтите си и ценят индивидуалността, усещат много по-истински.
Единствените червеи, които са щастливи, са тези, които излизат на повърхността.
© няма Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Господ , в тази си форма, за което библията ни говори за него, за мен е измислица, целяща да държи хората далече от истината, но даваща им един добър идеал, към който да се стремят." - А ти действително ли си се замисляла колкото е възможно по-съсредоточено върху ВСЯКАКВО твърдение, изследвала възможностите и накрая стигнала до Истината? Не се опитвам да натрапя мнението си, единствено ми е интересна сигурността, с която отричаш. Не ми отговаряй на въпроса, сама се замисли.
"И аз преди вярвах в това, но от известно време такова нещо като уникалност за мене няма." - наблюдавай хората, държанието им, търси приликите, разликите. Естествено, че си приличаме в много отношения, все пак сме под общия знаменател Хора, но все пак не сме 1:1. Казвам го от скромен, но все пак опит - наблюдавай. Не веднъж или два пъти - постоянно.
"Всички хора ли се помнят, след като умрат?" - Смисълът на живота не се определя от това, кой е запомнен след смъртта си. Много хора, чиито имена са останали след тях, в предсмъртния си час твърдят, че животът им е бил пропилян, безсмислен. Няма да цитирам имена, защото са доста. Смисълът на живота е ясен, когато човек може да каже без абсолютно никакво съмнение в сърцето си, че е щастлив.
"'Сравняваме се с червеите, а в същото време съдим другите, че нямат чувства и характер, определяме смисъла им на живота или твърдим, че те нямат такъв. Не е ли малко парадоксално? '
Никъде не съм написала, че представлявам нещо повече от това." - Имам предвид самия факт, че определяш хората като "толкова еднакви, безчувствени, безхарактерни".
Отново с добри чувства
-
'Защо, след като човекът е създаден по Божий образ и подобие'
Господ , в тази си форма, за което библията ни говори за него, за мен е измислица, целяща да държи хората далече от истината, но даваща им един добър идеал, към който да се стремят.
'не, хората не си приличат помежду си - всеки е уникален, различен, с различно мислене, емоционалност, психическа и физическа сила и т.н.'
И аз преди вярвах в това, но от известно време такова нещо като уникалност за мене няма. Хората са толкова много и самата идея, че всеки един е различен от останалите е точно толкова абсурдна колкоти и тази, че сме сами във вселената.
'Можем ли да определим човека като зомби, което просто се движи в пространството, без да има смисъл неговият живот? '
Всички хора ли се помнят, след като умрат? Колко от тях реално НЕ потъват в забрава?
'Сравняваме се с червеите, а в същото време съдим другите, че нямат чувства и характер, определяме смисъла им на живота или твърдим, че те нямат такъв. Не е ли малко парадоксално? '
Никъде не съм написала, че представлявам нещо повече от това. -
"А колко поразителна е приликата на хората с червеите... Родени, за да се изгубят в забрава. Толкова еднакви, безчувствени, безхарактерни. "
Защо, след като човекът е създаден по Божий образ и подобие, се сравняваме с безгръбначните, пълзящите, лишените от свободна воля същества, чието съществуване се свежда до примитивните първични инстинкти? И не, хората не си приличат помежду си - всеки е уникален, различен, с различно мислене, емоционалност, психическа и физическа сила и т.н. Безхарактерни? Можем ли да определим човека като зомби, което просто се движи в пространството, без да има смисъл неговият живот? Безчувствени? Виждаме ли сърцата на хората, където се таят всички чувства, емоции, страхове? Сравняваме се с червеите, а в същото време съдим другите, че нямат чувства и характер, определяме смисъла им на живота или твърдим, че те нямат такъв. Не е ли малко парадоксално?
Помисли отново над този въпрос. С добри чувства -
Метафора е това.
Това ,което искам да кажа е , че хората, които се осмеляват да излязат от схемата са свободни, никой не ти говори конкретно за червеи. ;д -
Откъде знаеш, че червеите, като излязат на повърхността, се чувстват щастливи! Може пък, да е точно обратното! Естествената им среда е почвата, а повечето живи същества се чустват добре, там където природата им е отредила да живеят! Виж с рибите, като ги извадят от водата к'во става.
А и като излязат отгоре, само се излагат на повече опасности и лесно могат да бъдат уловени от някой, който е тръгнал за риба, да кажем!
Така че нищо не се знае... -
Вие с какво свързвате темата?
-
Ако сме като червеите, нека се опитаме да излезем от това русло и да не сме. Но който е стигнал до този фундаментален и екзистенциален въпрос, той значи вече е излязал от това русло и просто само в момента се чувства в състояние на дискомфорт. Но рано или късно облака ще отмине и слънцето отново ще изгрее. Успех!
-
Може да бъдем като червеите само в рамките на някаква мноооого заплетена метафора. Иначе - не. Каквито и да са хората, те не са като червеите и никога не са били. "Човекът е синтеза на безкрайно и крайно, на временно и вечно, на свобода и необходимост, накратно - синтеза"
-
Интересно сравнение, но много точно. Май сме като червеите. Хареса ми!!! 6 от мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
'Никъде не съм написала, че представлявам нещо повече от това." - Имам предвид самия факт, че определяш хората като "толкова еднакви, безчувствени, безхарактерни". '
Ами за мен са точно такива. Есето е нещо, което свързваш пряко със себе си, аз по този начин тълкувам всичко. Щом вярваш в уникалността не би трябвало да се опитваш да ми покажеш, макар и по много деликатен начин, че греша. За мен самата аз съм сто процента права, както смяташ и ти за себе си.