Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше дори на тези като мен, които не я харесваха, но им се налагаше да се съобразяват с нея, защото тя вече се беше сраснала със социалния живот като изхвърлена от балкона торбичка с боклук, с дървото под блока! Тя е съседът, който мразиш, но се налага да виждаш всеки ден, тя е до теб в любимия ти хаус клуб, въпреки че за нея музиката е друга, тя иска да е модерна, макар че тя е невъзпитана и на моменти пошла! Има си собствена телевизия и се самоопределя като ненатрапчива.Тя е етикет, който повечето ù почитатели носят с гордост, а други - с лека преструвка, че това не е техният стил, но нали „всички” я слушали и те едва ли не нямали избор! Избор винаги има и това е разликата между животните и човека - ...