Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофьори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник - пак я зърнах, сгушена  в  корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше дори на тези като мен, които не я харесваха, но им се налагаше да се съобразяват с нея, защото тя вече се беше сраснала със социалния живот като изхвърлена от балкона торбичка с боклук, с дървото под блока! Тя е  съседът, който мразиш, но се налага да виждаш всеки ден, тя е до теб в любимия ти хаус клуб, въпреки че за нея музиката е друга, тя иска да е модерна, макар че тя е невъзпитана и на моменти пошла! Има си собствена телевизия и се самоопределя като ненатрапчива.Тя е етикет, който повечето ù почитатели носят с гордост, а други - с лека преструвка, че това не е техният стил, но нали „всички” я  слушали и те едва ли не нямали избор! Избор винаги има и това е разликата между животните и човека - животните умират, когато трябва, а хората - когато си поискат! Говоря за чалгата, да! Ако още не сте се досетили, вероятно сте един от стадните хора, облъчени от нея, гордо самоопределящ се като човек, който „слуша всичко”. Бъркате, това не е текст против нея, това е текст, който има за цел да обърне огледалото към вас самите и да ви покаже какво се случва зад и вътре във вас, докато тя превзема начина ви на мислене! Без да усетите дори, тя се е татуирала на гърба на съзнанието ви и нежно ви е вкарала в комерсиалната си матрица на звезди от силикон и основно образование. ”Пич, най-яките курви са там” е изразът, който кара дори мъже, които не харесват чалга, да посещават местата, където мислите са семки, изчоплени от селския запалянко, псуващ собствената си реалност! Тя е хамелеон, опитващ да се слее с безцветната действителност на хора, които  отдавна са се отрекли от нея, ходещи на театър, докато новото поколение се гримира и гледа поредното реалити,  превърнало зрителите си в гъби, попиващи лошото възпитание и манталитет, който без винетка е само щрих от населено място с тоалетни на двора, където, вместо хартия, на ръждивия пирон са забити нарязани парчета от вестник „Шок”. Ако Алиса сънуваше в България, за нея приказният свят щеше да е пълен със силиконови принцеси с големи глави, говорещият заек щеше да е с фалшива жилетка на Армани и да има мустак, докато двамата близнаци щяха да са мутри, спонсори на силиконовите плантации! Искам да се събудя от нея, ушите ми се напълниха с ушна кал, докато се опитвах да я чуя с нейните текстове, приличащи на повърнато. Училището е празно, всички са навън и слушат чалга на телефоните си, тя е съвременният морал и все повече обезличава поколението, което един ден ще направи новия Азис - министър на културата! ”Чалгария” съществува, тя е вътре в нас и си е пуснала „Планета”. Не мога да избягам  от нея, искам да я чукам, докато тя прави същото с морала и принципите на всички около мен! Тя е модерният Бай Ганьо, тръгнал към Европа, пътуващ с вагона на битовизмите. Избор има. Трябва само да погледнете зад ръба на мястото, пълно със салфетки по земята и хора, отдавна изгубили самосъхранението си някъде между суетата си и една култура, глобена от времето. Огледайте се - огледалото не лъже! Ако ви харесва това, което виждате, всичко е наред и животът в новото Макондо продължава!