SteLiTa (Стелла Симеонова)
15 12
28.01.2005 г., 10:55 ч.

Ще кажеш ли сбогом? - Първо се научи да казваш "ОСТАНИ"! 

  Есета
4410 1 11
3 мин за четене
Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, моите деца, но родени в твоите очи? Защото те е страх. Сигурно ще ми кажеш, че не е вярно, че не си страхлив. Не, приятелю, доста страхове се превъзмогват - страх от тъмното, страх от високото, страх от вината, но ти, да точно ти, който не искаш да ме погледнеш в очите, се страхуваш да говориш за чувствата си, думите, които не прознасяш никога са именно тези, които водят мен. Аз съм незабравима. За това не се разсейвай, а ме слушай. Аз те познавам добре. Познавам те от малко дете, още от времето, когато дори не осъзнаваше, че аз съм около теб. Омръзна ми да се оплакваш и да те гледам, че си тъжен. Писна ми да се отказваш, да не вярваш и да губиш надежда. И е жалко да мълчиш, когато сърцето ти те кара да крещиш. А е смешно, когато "псуваш" живота си и казваш, че не е честен спрямо теб. Защото ти сам си правиш всичко. Всички грешки са твои и не трябва да се сърдиш на никого за тях. Недей да плачеш, че ти казвам истината. Знам, че те боли, нали заради това съм тук. Спри, моля те... Казваш ми, че е късно, че си загубил тази битка с много рани. Загубил си приятел, любим човек. Но това е само една битка. Чуй ме, за да победиш във войната... Знам, че вече си се отказал, че не намираш смисъл дори в мен. Но аз съм ти приятелка, както и Надеждата. Защо говориш така, та тя не те е изоставила, просто ти си я наранил, като си се отрекъл от нея. Нея също я боли, но тя продължава да тича след теб, въпреки, че е жестоко ранена. Спри и я почакай. Бързаш, но за къде? Та ти си дете и винаги ще си останеш, докато не победиш страховете си. Хей, дете, усмихни се! Само не ми казвай, че няма за какво... Обичаш ли? Ужасно много. Страдаш ли? Разбира се, иначе как ще разбереш цената на щастието. Мечтаеш ли? Та ти даже подаряваш мечтите си, но заради мен си остави поне една. Искаш ли? Искаш да дадеш всичко, всеотдайността те прави щастлив. Но в един момент пак си тъжен, останал си сам и без нищо. Можеш ли да издържиш? Можеш всичко. А днес защо си тъжен? А, разбирам - наранен си. Пак ли не посмя да кажеш онези думи. Изрекъл си ги, но едва доловимо и пак сигурно си останал неразбран. Наистина е лошо да не те разбират, но още по лошо е да не си опитал, да не си се борил до край това да не е така. Ах, миличък мой, не казвай "СБОГОМ" на това, което си обичал и обичаш все още. Защото ти още не си се научил да казваш другата важна дума, която определено ще те направи щастлив и ще те научи да ми се усмихнеш. Не ме гледай учудено и защо чак сега ме поглеждаш? Любопитен ли си? Е, няма да те държа в напрежение. Научи се, дете мое, да гледаш в очите и да казваш без страх "ОСТАНИ" на всичко, което те е карало да грееш. По-добре да опиташ, отколкото цял живот да се питаш:"Ако бях опитал, щях ли да успея?" Тръгвай, още ли си тук? Вече е моментът да побързаш. Вярвам, че ще се срещаме вече по-рядко, за да искаш пак да ти припомня колко струва това да си радостен, за това ... до скоро, не сбогом.

© Стелла Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Страхотно!!!!Страшно ми хареса!Успех!
  • Страхотно есе!
  • Изключителна е тази твоя творба и наистина си заслужава да я прочетеш отново и отново.Радвам се, че моя адашка има такав невероятен талант.Браво!
  • Евала евала! толкова е сладко и е една голяма истина с която мисля всеки се е сбласквал дори за мн кратко! евала !
  • Браво!!! Страхотно си го написала!
  • Невероятно е .... наистина много ми харесва... Дала е на болката човешки лик...
  • Това е моята любов Стелито
  • "Та ти си дете и винаги ще си останеш, докато не победиш страховете си."

    Извинявай, не съм съгласна с тази твоя мисъл, защото съм на мнение, че децата имат по - малко страхове от възрастните. Аз имам толкова много страхове и постояно се опитвам да ги побеждавам - трудно ме се отдава, а пък да се нарека дете или да се чувствам дете ми звучи доста смешно.
    Моите почитания!
  • Много е хубаво нямам думи))))Късмет ....
  • Много ми харесаМного мило написано-с любов
  • Толкова си права!
Предложения
: ??:??