Ще се върнеш ли?

Казаха ми, че няма да се върнеш при мен и аз заплаках като малко дете. Не можех да спра сълзите – те просто се стичаха по бузите ми. Запалих цигара, която трябваше да ме успокои, но докато поглъщах дима, той сякаш раздираше гърдите ми. Изгасих я. Не исках да изпитвам повече болка.

Казаха ми, че няма да се върнеш при мен. Не искам да живея без теб. Когато те няма около мен, не се чувствам жива, усмихвам се насила. Липсват ми целувките ти, от които кожата ми настръхваше, липсват ми ръцете ти, които караха тялото ми да тръпне. Липсва ми онзи влюбен поглед, който ме караше да се чувствам самата себе си. Защото тогава ти ме обичаше такава каквато сам.

Казаха ми, че няма да се върнеш при мен. Моля те, отречи го! И ела! Без теб се чувствам непълноценна, незавършена. През деня съм отнесена в мисли за теб, през нощта – пресъздаваща прекрасния ти образ насън. Не ме карай да те забравя. Защото не мога и не искам. Недей!

Казаха ми, че няма да се върнеш при мен, а аз така жадувам това да се случи. Така искам да докосна лицето ти, така искам да се вгледам дълбоко в красивите ти сини очи, така искам да усетя сърцето ти да бие лудо когато съм с теб, така искам да чуя от перфектните ти устни думите, които всяко влюбено момиче иска да чуе от момчето на мечтите си. Но точно в този момент искам да ми кажеш -  ще се върнеш ли???