"Красотата ще спаси света!" - Достоевски. Дали е вярно? Аз вярвам, че тя МОЖЕ да спаси света, но дали това ще се случи е въпрос, на който бъдещето ще даде отговор. А той зависи от това дали красотата ще победи над грозотата. Но коя красота? Някой ми беше казал, че красотата в изкуството щяла да спаси света. Друг вярва, че красотата на тялото или лицето ще свърши това чудо. Или красотата на природата. А е толкова просто - красотата, която ще спаси света "е невидима за очите", както беше казал един Малък принц. А невидимото за очите е вътре в нас. Там, вътре, в душите, е доброто и злото. Доброто е красиво, а злото - грозно. А кое е повече, зависи от нашия дух. Духът, който носим в себе си, с който сме се родили. Той не е интелектът. Не знанието, а познанието за съществуването, мъдростта, хуманизма е онова, което  отразява развитието на духа. Хуманизмът е любов към хората, а любовта е красота и доброта в човешките отношения.  Знам, че всеки има свое разбиране за добро и зло. Но в по-голямата си част тези разбирания се покриват. Злото причинява болка, а доброто - радост, щастие, усмивки. Жалко, че болката за един може да бъде радост за друг, но причиняването на болка е почти винаги зло, макар че понякога се стига до него, за да се предотврати по-голямо зло. Получава се  затворен кръг, който може би е необходим за равновесието в нашия свят. Ако този баланс между добро и зло се запази, светът може да съществува, т.е. да бъде спасен от гибел. Но ако злото, омразата, грозотата все пак надделее над красотата, доброто и любовта, това вече ще бъде гибелно за земята, която засега е нашия външен свят.  Защото нямаме друг. А безумието, злото и страхът са натрупали на Земята достатъчно оръжия, за да бъде взривена не веднъж, а много пъти. На нея ни е отредил да живеем Бог или случайността. Какво е Бог и дали той съществува, всеки сам си отговаря и вярва или не вярва в него. Но дори и да не съществува в същата представа, която създава Библията за него, то вярата в човешкия гений, който е създал тази философия е достатъчна. Защото е създадена от добрия гений, който проповядва любов. А нима има по-красива, по-велика, по-голяма красота от Любовта във всичките й форми? Любовта е живот, любовта е Свобода. Но не е слободия!

          Дали все пак красотата ще успее да спаси света? За съжаление, аз съм по-скоро песимист и нямам големи илюзии относно победата на доброто, защото помня иронично-горчивата мисъл, че няма ненаказано добро, а тя се потвърждава почти винаги в живота. Защото едва ли има някой, който да не се е сблъсквал с хора, които живеят, за да мразят. Те просто мразят. Омразата е техния начин на мислене, а причиняването на болка - тяхна потребност. И те действат по всякакъв начин и с всякакви средства, за да постигнат своята цел, да си доставят своето удоволствие. Те си служат с измислици и клевети, плюят, чернят, бият, убиват. Без причина. Просто така. Зло на дребно и зло на едро. Локално и глобално. Не зная дали осъзнават своето нещастие. Може би има такива моменти, но някои от тях са убедени, че причинявайки зло на едни, причиняват добро на други, за други пък оправданието, че ако всички са добри, светът ще бъде скучен, е достатъчна причина да бъдат зли. Жалко е такова съществуване, защото няма красота в злото и болката. Който носи красота в себе си, той не мрази. Дори и оня, другият, различният от него. Той разбира, че ако счупи огледалото, образът, който е видял в него няма да стане различен, че омразата към злия човек няма да го направи по-малко зъл. Защото омразата ще породи още омраза. Като лавина, която набира скорост и увлича след себе си. А формулата е толкова проста - "не правете на другите това, което не искате да ви направят". Нима не са ви възпитавали по този начин? 

          Е, подразни ли ви прочетеното или ви се струва наивно? Ако ви е подразнило, значи сте се огледали в него и не сте се харесали. Тогава значи вече ме мразите. Защо ли? Но аз не ви се сърдя. Ако пък не ви е подразнило, нека да си стиснем ръцете - значи вие също вярвате, че красотата може да спаси света, а това значи, че я носите в себе си.