pavli

Докато виждам път, аз няма да се спра

и няма да се моля той да свърши, зная.

Защото щастието е по пътя да вървя

да продължа след края...

     

И истината ме вършее на хармана –

да ме отвее от плява и слама…

докато до зърно бяло оголея…

във времето отново да покълна…

 

                           © Павлина Петрова

Избрани произведения

  • Дегустация

    Поезия » Философска   845  21  Дегустация
    Дегустирам извезани малки следи
    по бръчки, узрели за волност.
    Като свежа роса пропълзяват сълзи,
    прокрадва се тихо усещане ново… ...
  • Целогодишен сезон (в мен)

    Поезия » Философска   810  19  Целогодишен сезон
    (в мен)
    Аз се къпя в седемцветни лъчи.
    Простори вдишвам - нежно слънчеви.
    Плувам във небесно наситено. ...
  • Име

    Поезия » Еротична   1020  17  Име
    Жарките ми пръсти
    по хладната ти кожа
    предизвикват
    вълшебни капки… ...
  • Местоимения... в центрофуга

    Поезия » Любовна   219  Аз – разрушителка на спокойствие.
    Ти – осъден на раздвояване.
    Той – трудният път на избора.
    Тя – мечтателката в мен.
    То – изгарящото чувство! ...
  • Няма как

    Поезия » Философска   1163  18  Няма как
    Няма как да опитомиш тишината.
    Тя те изгаря с противоречия.
    Няма как да спреш светлината.
    Прониква в теб въпреки тъмните пóмисли. ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.