Ще те забравя, за да продължа да живея...

Липсваш ми! Часовникът в стаята ми е спрял, но дори не му обръщам внимание. Вече няма защо да го навивам... За последно те видях толкова отдавна... Преди си мислех, че може би те обичам, но сега вече съм сигурна! Искам да те видя... не, не искам! Трябва да те забравя!!!

Липсваш ми! Ти беше моето днес, моето утре и моето завинаги... Всъщност ти още си всичко това и май винаги ще бъдеш... Какво ти сторих, че ме нарани така? Може би не си знаел, че те обичам толкова?...
Иска ми се и ти да ме обичаш така, както аз теб, но няма да стане никога, нали?Не мога да спра да мисля за теб, макар че вече разбрах, че няма смисъл да се боря... Да, предадох се! А ти мислеше, че съм силна и смела, нали? Не, не съм... боли ме, страдам...

Мисля за усмивката ти, за онзи невероятен начин, по който се смееш... А сега сигурно се усмихваш на другата; сигурно я гледаш, говориш й и я целуваш... Да, правиш я толкова щастлива, колкото исках да направиш мен... Явно аз не те заслужавам...  Дано тя е по-добра и успее да те задържи, както аз не успях...

Прости ми, но ще трябва да ти обърна гръб, този път наистина трябва да те забравя... за да продължа да живея...