Що е то анонимен мечтател?

Що е то анонимен мечтател?  

(есе от душа за душата)

Има хора, които живеят сред хората – и има други, които живеят сред думите, някъде там между редовете. Аз съм от вторите. Аз съм Анонимен мечтател.

Не, защото се крия. А защото някои чувства не се побират в име – те нямат такова. Нито в образ. Нито в биография. Името не е важно, когато душата говори. Това е сърцето ми, разказано на глас.

Анонимността не е маска – тя е свобода. Тя ми позволява да бъда искрена до болка и да дам дума на своята душа, точно такава, каквато е. Да кажа всичко онова, което в живота бих премълчала. Да обичам, без да питам дали е разумно. Да пиша, когато никой не слуша. Да мечтая, дори когато всичко ме боли. Да обичам, когато не трябва. Да обичам, когото не трябва.

Тя ми позволява да запазя онова, което истински ме разкъсва, но и да го подаря на някого, който ще го усети – който ще познае собствената си болка между тези редове.

Тя ми дава думите, които никога не съм казала на глас, но съм изричала хиляди пъти наум. Думите, които никога не казах пред очите, които обичам.

Анонимен мечтател е онзи човек, който се е влюбвал в очи, които никога не е виждал. Който е търсил себе си в другия – и го е намирал. Който е чакал, надявал се е и мълчал. Мечтаел е в тишина. И е написал любов, която никога не е получил обратно.

Това е душа, която избира да остане тиха, не защото няма какво да каже, а защото се надява някой да я чуе дори в тишината – някой, който ще разпознае нейния невидим стон. Човек, който пази в себе си незапочнати разговори и неотправени погледи – като тайни, които само сърцето му знае.

Анонимен мечтател на думи, чувства и неизживяни истории. Между редовете се крият очи, които не видях, и сърце, което още помня. Всяка дума е шепот към някого, който не остана – но остана в душата.

Пиша за неизживяното. За онова, което не започна, но никога не си тръгна от мен, от моето сърце, от моя ум, от моята душа. Пиша за онези среши, които никога не се случиха, но в сърцето ми се повтарят отново и отново, всяка вечер, щом затворя очи. За човека, който не остана. За онзи, който никога не разбра какво е бил за мен. За очите, които няма да прочетат думите, написани само и единствено за тях. Пиша, защото не искам чувствата ми да останат неизказани, макар не пред онзи, за когото сърцето се вълнува и бие тъй силно. Пиша, защото в думите поне успявам да усетя и изживея неизживяното поне още малко – него, нас и всичко онова, което можеше да бъде.

Пиша, защото обичах.

Пиша, защото боли.

Пиша, защото никога не казах всичко, което трябваше.

Пиша за неизреченото, за недоизказаното. Пиша за всичко, което мълча. За всичко, което боли, но и лекува. За онзи когото не срещнах, но никога не забравих. За онези очи, които никога няма да прочетат хилядите редове, писани именно за тях.

Всяка история е белег от нещо, което не започна, но никога не си тръгна от мен. Всяка моя история е писмо. До някого, който никога няма да го прочете. Но ти го направи. Може би не е случайно. Може би си онзи човек, който също чака някой да прочете душата му, без да го познава.

Всяка дума е истинска. Всяка болка от неизживяното – преживяна. Всяка надежда – съвсем жива.

Болката ми има почерк. Любовта ми има адрес, но никога не беше изпратена. Тя никога не беше получена.

Да бъдеш анонимен мечтател е да обичаш без условие. Да помниш без обяснение. Да вярваш, въпреки всичко. Да изливаш чувства в редове, които никой не е поискал, но които някой, някъде, някога, ще прочете и ще си каже: „Не съм сам.“.

Анонимен мечтател – човек, който вярва, че най-истинските неща се случват само веднъж…и понякога – никога.

Аз съм мечтател на думи. Скитник из неизречени чувства. Автор на болки, които се обичат – и които се помнят цял живот. Из между думите живеят истории, които не се случиха, но никога не напуснаха сърцето ми. Събирам любов, спомени и копнежи, които не са се случили, но винаги са живели в мен. Аз съм мечтател, който живее между редовете на несбъднатото. Мечтател, който живее в свят от спомени, думи и недописани писма.

Аз не измислям. Аз преразказвам истината на една наранена душа , която още чака, обича и си спомня неосъщественото, неизживяното. Сърцето ми разказва – аз само записвам.

Това е да носиш в себе си друг човек – понякога повече, отколкото си носил себе си.

Да продължаваш да чувстваш, дори когато всичко незапочната отдавна е приключило.

Ако поне веднъж си търсил очи, които никога не си виждал, и въпреки това си помнил цял живот, ако си чувствал твърде много, но си мълчал, ако си обичал, но никога не си признал - значи вече ме разбираш.

Аз съм онзи, който мълчи на глас. Който чувства прекалено. Който обича в тишина.

Това съм аз. Аз съм Анонимен мечтател – гласът на всички недоизживени истории. А ако и ти намериш себе си между тези редове – добре дошъл у дома!