И така, решихме ние с моите момичета да се съберем да пийнем, защото бяхме пропуснали последните 2 седмици да се видим. Седнахме в любимата ни кръчма Трите Смока и започна веселбата. Бяхме решили да е за малко, защото на другия ден сме на работа и трябваше да ставаме рано, а повярвайте ми, след запой до 4 сутринта, на другия ден изглеждам като блатна фея и дори огромните количества ред бул и аулин не оправят положението. Кафето направо го влошава още повече. Пийнахме си ние порядъчно, поговорихме си по наболелите теми – мъже,секс и разочарования и така, от дума на дума, решихме да продължим на друго място. Едвам ме навиха. Леко развеселени и пийнали, тръгнахме да обикаляме софийските клубове. Ама каръкът си е карък. Обиколихме 3 места и навсякъде се оказваше зле работата. Накрая намерихме нашето място и влязохме. Добре, че бодигардовете бяха готини и закачливи, та решихме да останем. Като няма клиенти, накрая ще си вземем по един бодигард и готово. След бърза свалка и оферта към охранителите, аз със сълзи на очи помолих управителката да ни сложи до маса с много мъже. Жената веднага влезе в тежкото ни положение – 4 пияни жени, жадни за приключения - и ни настани. И започна едно чакане, няма да ви казвам. От мъка, че сме почти сами в заведението, си поръчахме бутилка с водка. Поне да преглътнем по-леко куцата вечер. По едно време започна да се пълни с хора и до нас се настани голяма смесена компания. За мъжете не говоря. Бяха победителите от конкурса – Смотаняк на годината. Но ми направиха впечатление жените. Едни такива обикновени, с летни роклички, обувки ходачка, без грим. И така искрено се забавляваха, че направо им завидях. Нямат ли си грижи, проблеми с мъже? А ние, на нашата маса, изнервени - едната се кара в скайпа с любовника, другата се притеснява, че гаджето ù я следи със сателит, третата крещи по телефона и твърди, че вниманието, проявено към нея, е подигравка, а четвъртата кълне и проклина любовника, който не иска вече да се вижда с нея, въпреки хилядите есемеси, отправени към него. Трагедия. От нерви и от мъка наблегнах на водката и по едно време пред късогледите ми очи застана един невероятен мъж. Висок, с бяла риза и страхотни сини очи. Веднага сигнализирах на девойките и за миг се спря всякакво мрънкане и говорене по телефона. На лицата на всички ни се изписа блаженство. Веднага се включих с предложение – да се обзаложим коя първа ще го свали. Аз не участвах заради преклонната ми възраст, също и колежката, следена от джи пи ес, но другите две мацки се включиха. И се започна едно танцуване, обикаляне, свалки. Направо се изумих от уменията на моите мили дружки. А по принцип изглеждат толкова скромни. Младежът обаче не поддаваше. Беше с двама приятели, пиеше си бирата и се забавляваше на шоуто на моите приятелки. Накрая едната не издържа и отиде при него, каза му за облога и че трябва да реши коя е фаворитката. Той се оказа швед, а приятелите му - португалци. Поръчаха ни една бутилка шампанско и дойдоха на нашата маса. Започна един монотонен разговор на английски, някакви тъпи шеги и аз направо се отегчих. Скукааа. Гледам го шведа – готин, чист, спретнат, просто мечта. Но за момент се замислих за нашите момчета – българчетата. Може да не са възпитани, любезни и лъскави, но пък са толкова забавни. Не са така скучни и студени. Поговорихме си с тези младежи и вместо в нас да напира желание за шведска тройка, започнахме пак с есемесите и викането по телефоните. Може би не сме готови за интелигентни чужденци, ние просто си искаме нашите българчета, пък дори да ни разочароват и ядосват. Обичаме си ги. Ако някога ще правим тройки, ще са само тройки по български. Шведските не са по вкуса ни.