Любов - една дума с много значения. Когато говорят за нея, голяма част от хората смятат, че са напълно наясно със значението ù. Но дали е точно така? Дори във всекидневието си те неусетно се стремят да уточнят обекта ù, казвайки не просто "любов", а "любов към...". И макар че според майстора на точната дефиниция - френския писател и моралист Франсоа дьо Ларошфуко, е трудно да се даде определение за любовта, всеки един от нас е в състояние да даде такова сам за себе си, без да се страхува, че който и да било би могъл да осъди неговото мнение. Защото при всеки човек се открива едно различаване на любовта спрямо обекта, към когото тя е насочена и според съдържанието на изпитаното чувство.

   Всеки един от нас обича, макар и по свой собствен начин. Той може да обича живота като цяло, може да обича себе си, своите близки, дори и враговете си. По-общо казано, обича много и различни неща.

Любовта е чувство, което се поражда у всеки, тя може да достигне човек по всяко едно време, на всяко едно място. А според Е. Фром и неговата книга "Изкуството да обичаш", любовта не е просто чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действие, изкуство, което повечето хора си мислят, че владеят, но не е така. В своята книга Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.

   Най-хубавите неща в живота се изразяват в това да обичаш и да бъдеш обичан и аз вярвам в това. Човек без любов е нищо. Дори и най-голямото материално богатство не би могло да даде любовта на най-близките ти хора, не би могло въобще да ти даде Истинска любов, в каквато и да било форма.

   "Любовта е желанието да бъдеш, но да бъдеш всичко - себе си, другите, всичко съществуващо." - Хана Арент из "Св. Августин и любовта"