13.09.2008 г., 13:43

Симбиоза

1.1K 0 0
1 мин за четене

От много време двамата живеят заедно, макар че през повечето време единият дреме и възприема света около тях смътно и като през мъгла. В редките моменти когато Той го вика на помощ, Той се отзовава, защото те са двама и са един. Тогава Светът идва на фокус с кристална яснота пред невероятно чувствителните му сетива и Той застава лице в лице със Света, за да заяви присъствието си. Той е Звярът, а другият е Човекът - те са двама и са един.
    Човекът обикновено зове спътника си в моменти на битки и екстремни физически натоварвания, тогава Звярът е в стихията си и отново задрямвайки след преодоляването на кризата.
    В последно време Той забелязва някаква промяна, Той го вика все по-рядко да действа и все по-често да наблюдава. Човекът се учи да използва много по-прецизните сетива на спътника си, за да наблюдава Света. Появите на Звярът вече не се изчерпват само с кратките мигове нажежени до бяло от ярост в най-първичният й и чист вид, а започват да се комбинират с много по-дълги и спокойни моменти на съсредоточени наблюдения и кротки съзерцания. На Него малко по малко започва да му харесва новата му роля.
Днес е денят, в който Човекът покани Звяра просто да се поразходят и Той прие...

След като изгледах онова клипче за вълците решавам, че ми е време да си ходя. Излизам от компютърния клуб, в който прекарах последните три-четири часа и леко премигайки заради яркото следобедно слънце решавам просто да се поразходя, остават ми три часа до работа и никакви задачи за вършене. Скривам от слънцето и от хората очите си зад тъмни очила и започвам да обикалям по така добре познатите ми улици в нашия квартал.
    Имам чувството, че всичко около мен е нереално... Не! По-скоро е прекалено реално - цветове, звуци, движения на тълпата... виждам, чувам, усещам и най-малката подробност около мен. Тялото ми потръпва леко от прилива на сила, незнайно как изсипала се в мен. Всяка следваща крачка е все по-лека и по-лека, а стойката ми се изправя изведнъж отърсил се от натрупаната от ежедневието умора. Започвам да крача по Света...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...